2
Определение по ч.т.д.№ 26/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№55
София, 21.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 26 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. В.” срещу Определение № 360 от 19.11.2010 год. по ч.т.д.№ 263/2010 год. на Б. апелативен съд с което е потвърдено определението от 11.10.2010 год. по т.д.№ 37/2010 год. на С. окръжен съд. С това определение е било спряно на основание чл.637 ал.1 ТЗ производството по предявени на 12.02.2009 год. обективно съединени искове с правно основание чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС срещу [заличено име на фирма].
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с допустимостта на производството по осъдителните искове, независимо, че вземанията не са били предявени по реда и в сроковете на чл.685-688 ТЗ. Счита, че разглеждането на исковете следва да продължи като установителни – относно съществуването на вземането.
Основанията за допускане на касационен контрол на което се позовава на Е. В.” са по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на два въпроса: 1./ Подлежат ли на спиране на основание чл.637 ал.1 ТЗ производствата по конститутивни искове с които трети лица предявяват свое потестативно право; 2./ Обхващат ли се исковете по чл.108 ЗС от изключението по чл.357 ал.5 т.1 ТЗ. Очевидно е, че се касае за двукратна техническа грешка и касаторът има предвид чл.637 ал.6 (предишна ал.5) т.1 ТЗ.
Приложени са определения на състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-2007, както и такива, постановени при действието на ГПК-1952. Приложено е Решение по чл.290 ГПК на ІV г.о. на ВКС.
Становището на настоящият съдебен състав е, че касационен контрол не следва да бъде допуснат поради следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси не е налице. Въпросът е поставен общо, но независимо от това, следва да се отбележи, че ал.1 на чл.637 ТЗ не въвежда критерий досежно процесуалната характеристика на исковете – установителен, осъдителен, конститутивен. Критерият е материалноправен и характеризира гражданските и търговските дела като имуществени такива. Освен това, представените определения са постановени по казуси, свързани с прилагането на чл.637 ал.1 ГПК вр.чл.19 ал.3 ЗЗД. По прилагането на чл.19 ал.3 ЗЗД е и решението по чл.290 ГПК на ІV г.о. Не съставляват задължителна практика и определенията по чл.288 ГПК с които не е допуснат касационен контрол.
Вторият от поставените въпроси няма отношение към спора, доколкото процесното исково производство е образувано на 12.02.2009 год. т.е. преди откриването на производството по несъстоятелност с решение по чл.630 ал.1 ТЗ от 22.07.2009 год. по т.д.№ 530/2009 год.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 360 от 19.11.2010 год. по ч.т.д.№ 263/2010 год. на Б. апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: