3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№28
София, 17.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 269 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1534 от 09.11.2010 год. по гр.д.№ 1940/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1109 от 09.04.2010 год. по гр.д.№ 4839/2009 год. на Пловдивския районен съд. С него е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на С. Т. срещу [фирма], за съществуване на задължение в размер на 3267 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на заявлението, за което на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първият от въпросите е „Относно съществуването и осъществяването на правоотношението, въз основа на което е издаден записа на заповед и на кого е задължение да докаже този факт по делото?” Вторият е формулиран така: „Относно доказателствената тежест и установяване на факти изгодни за страната и оборване на отрицателни юридически факти.” Тези два въпроса касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, позовавайки се на 16 бр. решения на ВКС, като 14 от тях са постановени при действието на ГПК (отм.). Решението по чл.290 ГПК по гр.д.№ 807/2009 год. на ІІІ г.о. е по приложението на чл.252 ГПК (отм.), а с решението по чл.290 ГПК по т.д. № 675/2009 год., съставът на ІІ т.о. се е произнесъл по въпроса за доказателствената стойност на разходен касов ордер, издаден от купувача по търговска продажба.
Третият от посочените в изложението въпроси е „Относно задължението на съда да провери задължителните реквизити на записа на заповед”. Този въпрос касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Посочил е обаче и ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС, както и 4 бр. решения на 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол, произтичат от следното:
Преди всичко, следва да се отбележи, че въпросите са поставени общо. Освен това, основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като само 2 от посочените от касатора решения съставляват задължителна съдебна практика, а те нямат каквото и да било отношение към спора.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 3267 лв. за което дружеството [фирма], чрез управителя Вели К. издало запис на заповед в полза на С. Т.. Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно, а и в рамките на исковото производство, [фирма] е посочил единствено това, че оспорва иска и липсва каузалност на сделката. За да уважи иска, Пловдивският районен съд се е позовал на това, че менителничният ефект е редовен от външна страна и наличието на каузална сделка не съставлява предпоставка за сключване на абстрактна такава. С бланкетни мотиви при позоваване на чл.272 ГПК, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като с Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
С представения отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, но не е представил доказателства за направени пред ВКС такива.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 1534 от 09.11.2010 год. по гр.д.№ 1940/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.