3
Определение по ч.т.д.№ 48/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
София, 26.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 48 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. В. В. и Л. Ж. Ж. срещу Определение № 1864 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 1897/2010 на Б. окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 ГПК Бургаският окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. и Ж. срещу разпореждането от 30.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 5201/2010 год. с което Бургаският районен съд е разпоредил издаването на Заповед № 3121 от 30.06.2010 год., по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК.
За да остави частната жалба без разглеждане, съставът на Б. се е позовал от една страна на това, че тя съдържа доводи срещу самата заповед за изпълнение, която не подлежи на обжалване, а ако се приеме, че тя е срещу тази част от разпореждането с която е допуснато незабавно изпълнение, недопустимостта и се основава на чл.419 ал.2 ГПК, липса на подадено възражение срещу заповедта.
В частната жалба с която е сезиран ВКС са изложени доводи за неправилност на преценката на Б. относно характеристиката на частната жалба с която е бил сезиран. Тезата на процесуалния представител на жалбоподателите е, че съдържащите се в нея доводи по законосъобразността на издадената заповед следва да бъдат разглеждани като мотивирано възражение по чл.414 ГПК. Относно това, че възражението може да се съдържа в частната жалба е представена практика на ВКС – Определение № 68 от 18.01.2010 год. по ч.т.д.№ 690/2009 год. на Търговска колегия, състав на І т.о.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Преди всичко, следва да се отбележи, че частната жалба с която е бил сезиран Б. окръжен съд действително е неясна и както бе посочено по-горе, съдържа доводи както срещу материалната законосъобразност на самата заповед, така и срещу „издаването на изпълнителен лист”. Независимо от непецизността на изказа, обаче, в нея се съдържат доводи по редовността на акта по чл.417 т.2 ГПК – договора за овърдрафт и редовността на заявеното основание. Дали тези доводи са основателни или не е въпрос по съществото на спора, доколкото те формално покриват част от изискванията на чл.419 ал.2 ГПК.
Дали възражението по чл.414 ГПК може да се съдържа в частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК т.е. да може да бъде депозиран единен документ е налице задължителна съдебна практика – цитираното по-горе определение на ВКС, поради което в първата и част, частната жалба с която е сезиран Б. ще следва да бъде тълкувана като възражение.
Това налага отмяна на определението на Б. с което е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на Л. Ж. и Й. В. и връщане на делото за произнасяне по нейната основателност. Ще следва да се отбележи, че възражението на „Р. (България)”Е. за просрочие на жалбата на В. е било основателно, но тъй като частната жалба на Ж. е била в срок, с депозирането на единна частна жалба е осъществена е хипотезата на чл.265 ал.1 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1864 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 1897/2010 на Б. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Б. окръжен съд за произнасяне по същество по частната жалба на Ж. и В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.