3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№27
София, 17.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 278 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] (предишно наименование [фирма]) срещу тази част от Решение № 802 от 03.12.2010 год. по т.д.№ 830/2010 год. на Пловдивския апелативен съд с която е потвърдено Решение № 57 от 26.05.2010 год. по т.д.№ 108/2009 год. на Хасковския окръжен съд в обжалваната му част. С нея е бил отхвърлен за сумата над 12418.80 лв. предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и за сумата над 3092.39 лв. акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В частта с която двата обективно съединени иска са уважени до посочените размери, като необжалвано от [фирма], въззивното решение е влязло в сила.
Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 предл.1 ГПК е посочил три въпроса: 1./ След като страната създава пречки за събиране на доказателства по делото и такива не могат да бъдат събрани поради нейни действия, следва ли да се приемат за недоказани фактите за доказване на които са поискани тези доказателства, особено когато става въпрос за нередовно водени счетоводни книги; 2./ След като страните не оспорват наличието на договорни отношения за доставка на лекарства, както и че са направени доставки, следва ли да се приеме, че не се дължи плащане, след като не са представени подписани фактури; 3./ Наличието на подпис на лицевата страна на фактурата на представител на дружеството купувач, означава ли, че фактурата е подписана?
Позоваването е на 5 бр. решения на 3-членни състави на ВКС и ВС на РБ, постановени при действието на ГПК-отменен и на обжалваемо решение на Великотърновския апелативен съд за което няма данни да е влязло в сила.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] е представил писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Изложил е и евентуално становище за неоснователност на жалбата.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Първият от цитираните по-горе въпроси е по-скоро риторичен и всъщност съставлява твърдение за неправилно прилагане от страна на въззивния съд на чл.161 ГПК. Самата законова разпоредба е ясна, а в случай, че съдът по същество я е нарушил, това е въпрос по правилността на въззивния акт – чл.281 т.3 ГПК. Но следва да се отбележи и това, че съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че доставката на част от лекарствата е доказана, а друга част – не, съобразно съдържанието на фактурите, счетоводните отразявания в счетоводствата на двете дружества и пр.
Вторият въпрос също е свързан с правилността на въззивното решение. А и не може да се приеме, че е налице произнасяне по значим правен въпрос, съобразно въведените критерии с т.1 от ТР № 1/2010 год..
Ще следва да се отбележи и това, че съгласно цитираното вече ТР № 1/2010 год., за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос следва да е в противоречие със задължителната практика на ВС на НРБ, ВС на РБ и на ВКС, каквито цитираните решения не са, а и практиката в тях не е противоречива.
Третият от посочените въпроси няма качеството на обуславящ. Нито е бил поставян пред въззивния съд, нито е обсъждан от него, нито е обусловил изводите му. Ще следва да се отбележи, че и първоинстанционният съд не е основал изводите си на това, а и следва да се отбележи, че предмет на изследване на графологичната експертиза са били всички подписани фактури (независимо къде) с оглед оспорването, че положеният подпис не е на представител на дружеството.
Касаторът смесва основанията за неправилност на съдебното решение с основанията за допускане на касационен контрол. Дори твърдяните в изложението нарушения да са били допуснати, те касаят преценката на конкретните факти и обстоятелствата по делото, поради което произнасянето би било без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационен контрол не следва да бъде допуснат, като касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно представеното адв.пълномощно, удостоверяващо плащането на възнаграждение в размер на 1200 лв.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 802 от 03.12.2010 год. по т.д.№ 830/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК-126101751 сумата 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.