2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№632
София, 27.09. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 229 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Ю. Р. срещу Решение № 347 от 13.11.2009 год. по гр.д.№ 397/2009 год. на Старозагорския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Р. срещу Решение № 31 от 22.05.2009 год. по гр.д.№ 137/2007 год. на Радневския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от него срещу Б. Н. К. иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за сумата 8000 лв., дължима по запис на заповед с падеж 30.03.2003 год. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на обстоятелството, че подписът върху менителничния ефект не е на посочения издател Б. К.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС; Решение от 02.10.2007 год. по гр.д.№ 1278/2006 год. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение от 02.04.2008 год. по т.д.№ 1033/2007 год. на ІІ т.о.; Решение № 1071 от 28.11.2008 год. по гр.д.№ 2993/2007 год. на ІІІ г.о., както и на Решение № 973 от 24.07.2008 год. по гр.д.№ 4198/2007 год. на ІV г.о. на ВКС.
Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран. Противоречието с цитираната практика на ВКС се свързва с твърдението, че при нередовност на исковата молба, въззивният съд следва да я остави без движение, а не да се произнесе по основателността на иска, позовавайки се на тази нередовност.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното.
За да отхвърли иска, съдът не се е позовал на нередовност на исковата молба. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд, позовавайки се на заключенията на назначените по делото единична и тройна графологични експертизи (при различно мнение на от експертите) е приел, че записът на заповед не е подписан от лицето, посочено като негов издател, поради което искът е неоснователен.
Вярно е, че в мотивите на решението си съставът на СтЗОС е изложил разсъждения относно възможността абстрактната сделка да обезпечава изпълнението на каузална такава, наличието на каквато в случая не се твърди и не е доказана, но както бе посочено по-горе, решаващият извод се основава на липсата на реквизита по чл.535 т.7 ТЗ – опроверганото авторство на подписа на издателя. Посочил е и това, че нови доказателства във връзка с оспорването на подписа не са били своевременно ангажирани във въззивното производство, каквато възможност страната е имала.
Цитираната от касатора практика няма отношение към този въпрос, а и правен въпрос свързан с действителността на менителничния ефект не е поставен.
Твърдението в изложението, че съдът е следвало да изясни дали страната подържа искането си за назначаване на нова графологична експертиза, като я задължи да се яви да отговори на този въпрос или да депозира писмен отговор няма отношение към основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 347 от 13.11.2009 год. по гр.д.№ 397/2009 год. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.