3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№295
София, 10.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 776 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 697 от 26.04.2011 год. по т.д.№ 528/2010 год. на Софийски апелативен съд. С него, въззивният е отменил Решение № 43 от 04.06.2010 год. по гр.д.№ 1637/2007 год. на Софийски градски съд е уважил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 15255 лв. ведно със законната лихва и разноски. Обезсилил е първоинстанционния акт в частта с която СГС се е произнесъл по същество по искането за присъждане на ДДС в размер на 3051.57 лв. и е прекратил производството по него.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се съдържа позоваване на което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и значим правен въпрос не е формулиран. Изложението възпроизвежда до голяма степен касационната жалба и доводите по нега са за недопустимост на въззивния акт в частта с която е била присъдена законна лихва, тъй като няма предявен иск/искане за присъждане на мораторни и законни лихви.
В представен по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол.
Софийски градски съд е бил сезиран от [фирма] с иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 15255 лв. Твърдението на ищеца е, че има качеството на наемодател на недвижим имот – снекбар „Зелен клуб”, находящ се в парк „О.”, който отдал под наем на [фирма]. Това обстоятелство е безспорно, както е безспорен и размерът на наемната цена – 2600 евро месечно и падежа на задължението. Спорно е плащането и за м.октомври, м.ноември и м.декември 2004 год. Ищцовото твърдение е, че наемателят е неизправен при изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за посочения период, като за предходните периоди плащането било по банков път. Твърдението на ответника е, че тази сума е била заплатена в брой. Позовал се е на гласни доказателства.
Въз основа на събраните гласни доказателства, които е приел за допустими, първоинстанционният съд е отхвърли иска. Като допълнителен аргумент е въвел и това, че в отправена в края на м.12.2004 год. покана, наемодателят не е въвел това задължение, като неизпълнено.
За да уважи иска, Софийският апелативен съд е приел, че установяването с гласни доказателства на плащането на договорните задължения е недопустимо, а писмени доказателства за това не са представени. Присъдил е и законна лихва, съобразно допълнителното уточнение на исковата молба от 25.01.2008 год., преди първото с.з. по делото.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, поставените значим правен въпрос липсва. Не са налице и предпоставките, посочени в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС за проверка по допустимостта на въззивния акт в частта за законната лихва. С нормата на чл.214 ал.2 ГПК е въведено изключение от изискванията за формиране предмета на спора. Когато предмет на спора е парично вземане, дължимостта на законната лихва от датата на исковата молба не съставлява отделен негов елемент и законодателят е изключил по отношение на нея изискването за размер. Като последица от евентуалното уважаване на иска тя е заявена своевременно, а и в тази насока е формирана задължителна съдебна практика, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК Определение № 418 от 04.12.2008 год. по т.д. № 464/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Разноски от ответника по касация не са претендирани, не са доказани и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 697 от 26.04.2011 год. по т.д.№ 528/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.