О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№791
София, 23.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 447 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Л. К. и М. В. К. срещу тази част от решението от 12.06.2009 год. по гр.д.№ 2524/2007 год. на Софийски градски съд с която е отменено решението от 21.04.2000 год. по гр.д.№ 407/1999 год. на Софийски районен съд в частта относно предявеният от К. З. Х. срещу К. и „Д. иск с правно основание чл.26 ал.2 вр.чл.17 ЗЗД. Като е счел иска за основателен, съставът на СГС е приел за установено, че сключеният на 13.07.1997 год. договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който К. са придобили от „Д. апартамент № 4 в гр.София, кв.”Лозенец” ул.”Димитър Х.” № 9 е нищожен.
Съставът на СГС е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявеният от К. Х. срещу С. и М. К. и „Д. обективно съединен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на същия договор, който иск е бил уважен от Софийския районен съд.
Срещу тази част от въззивното решение е постъпила касационна жалба от К. З. Х. в която се съдържа изявление, че тя подържа жалбата единствено при допускане на касационно обжалване на решението в останалата му част. Т.е. тя има качеството на насрещна такава по смисъла на чл.287 ал.2 ГПК.
Твърдението по исковата молба на К. Х. е, че между нея и „Д. го е сключен на 12.11.1994 год. предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот за сумата 30400 щ.д., като тя била изправна страна по договора. След изграждане на жилището в груб строеж, на 13.07.1997 год. „Д. го продал на К.. Петитумът заявен в исковата молба е за: прогласяване относителната недействителност на сделката по отношение на нея и евентуално прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, като симулативен, поради това, че страните по сделката не са желали настъпването на последиците от нея.
Първоинстанционният съд е отхвърлил установителния иск и е уважил конститутивния. С въззивното решение, което е предмет на настоящето обжалване съставът на СГС е приел, че сделката е симулативна, поради което е уважил установителния иск. Изпълнявайки задължителните указания на ВКС, съдържащи се в отменителното решение по т.д.№ 243/2007 год. на ІІ т.о., въззивният съд е разгледал и се е произнесъл и по конститутивния иск, приемайки го за неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 НА С. и М. К. не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпроса по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и такива въпроси не може да бъдат изведени от съдържанието на изложението. Съдържа се общото твърдение за съществени пороци при формиране вътрешното убеждение на съда при тълкуване на доказателствата и нарушение на чл.188 ал.1 ГПК (отм.). Твърди се, че същественият материалноправен въпрос се състои в това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въвежда се неправилност на изводите на съда при преценката на волята на страните, обективирана в договора от 1997 год. Изложени са доводи по съществото на спора.
Липсва конкретизация относно това, кое от основанията по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК се подържа.
Съгласно ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, правният въпрос (по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК) е този, който е включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Както бе посочено по-горе, формулировката е обща, а аргументите, произтичащи от така формулираните въпроси се свеждат до опровергаването на преценката на СГС относно доказателствата и данните по делото, обуславящи основателността/неоснователността на иска. Т.е. доводите са за процесуална и материална незаконосъобразност на самото решение (чл.281 т.3 ГПК), но нямат отношения към основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед произнасянето по първоначалната жалба на С. и М. К., насрещната касационна жалба на К. З. Х. ще следва да бъде оставена без разглеждане – чл.287 ал.4 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.06.2009 год. по гр.д.№ 2524/2007 год. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без разглеждане насрещната касационна жалба на К. З. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.