3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
София, 15.03. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 604 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 49 от 14.03.2011 год. по гр.д.№ 1338/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 519 от 03.11.2010 год. по гр.д.№ 640/2010 год. на Горнооряховския районен съд и определението от 06.12.2010 год., постановено по реда на чл.248 ГПК по същото дело. Като е счел, че първоинстанционното решение е неправилно, въззивният съд го е отменил и е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване съществуването за вземане за сумата 7051.41 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на лизинговото дружество.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор на изложението, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Безспорно е установено в рамките на исковото производство, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на изпълнението по сключен на 08.08.2008 год. договор за финансов лизинг. Последователно подържаната теза на ответника-касатор ЕТ”К. – К. А.”К.” е, че вземането не е изискуемо, тъй като записът на заповед не му е бил предявен за плащане. Тъй като предявяването е станало чрез нотариална покана, оспорил е редовността на връчването и.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулирал е четири въпроса, отправени към ВКС, три от които са “Налице ли е валидно нотариално удостоверяване..” при посочване на конкретни действия по връчване на нотариалната покана, обективиращи нарушения на чл.3 и чл.50 ЗННД и чл.569 т.3 ГПК. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново се съдържат доводи за неправилна преценка от страна на окръжния съд на фактите и обстоятелствата по делото и неправилно прилагане на закона.
Четвъртият от поставените въпроси е за териториалната компетентност на нотариуса при връчването на поканата извън района му на действие. Този въпрос действително може да бъде квалифициран като значим правен въпрос, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Той, обаче, няма качеството на обуславящ изхода на спора, тъй като е без значение за изхода на спора. За да уважи иска, въззивният съд се е позовал на неизпълненото задължение по договора финансов лизинг, изпълнението на което е обезпечено чрез менителничния ефект.
Това е така, поради обстоятелството, че предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането, като константната практика приема, че когато менителничният ефект има обезпечителна функция, трябва да бъде изследвано и самото каузалното правоотношение.
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат. Съставът на ВтОС не е ограничил преценката си по основателността на иска само досежно предявяването на записа на заповед, а е изследвал и каузалното правоотношение, приемайки че събраните доказателства по отношение на него са допустими и относими. Дали изводите му са правилни или не е въпрос по съществото на спора – чл.281 т.3 ГПК, но основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол липсва.
Доказателства за направени разноски от ответника по касация не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 49 от 14.03.2011 год. по гр.д.№ 1338/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.