3
3
Определение по т. д. № 135/112г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 135/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
С., 09,07,2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 135 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Столична община срещу въззивно решение № 593/12.04.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционно решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 3642/2003 г. на СГС, и са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка от И. Г. Д., въз основа на договор за покупко- продажба от 15.08.2000 г. на обект – магазин № 1 /фитнес-център/ в[жк], [жилищен адрес] в размер на 4266,60 лв. за невъвеждане на обект в експлоатация, 22500 лв. за неизвършени инвестиции в обект и 34200,15 лв., съставляващи неустойка за неизпълнени задължения за разкриване на работни места.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, визирайки чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – И. Г. Д. в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Формулираният общ материалноправен въпрос “за приложението на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД” не би могло да се приеме като правен въпрос, тъй като не е доразвито в какъв аспект счита жалбоподателят, че въззивният съд в своя съдебен акт не е приложил точно и не е тълкувал правната норма, според вложения от законодателя смисъл и съдържание, и съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД.
В изложението не се съдържа аргументация, свързана с разрешения на съдилищата по въпроса, който се счита за значим, не е приложена съдебна практика по повод маркиране на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид посочването от жалбоподателя на това основание, без същото да е мотивирано. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо отсъстват.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение 593/12.04.2011 г. по гр. д. № 959/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: