4
4
Определение по т. д. № 791/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 791/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
София, 21.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 791 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. В. В. срещу въззивно решение № 74 /25.05.2010 г. по в. т. д. № 73 /2010 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 80/22.02.2010 г. по гр. д. № 4104/2009 г. на Районен съд[населено място]. С последното е признато за установено по отношение на жалбоподателя на основание чл. 415 ГПК, че дължи на [фирма],[населено място] сумата 11 563 лв., представляваща договорна неустойка за забава за периода от 21.02.2009 г. до 15.07.2009 г., и неустойка в размер на 5 153 лв. за забава за периода от 28.03.2009 г. до 02.07.2009 г., както и разноски за заповедното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е формулирал така: ”дали уговарянето на неустойка на ден без краен срок води до нищожност на договорената неустойка, както и дали само липсата на крайна дата е основание за прогласяване нищожност на клаузата, поради нарушаване на добрите нрави“. Поддържа се, че ВКС следва да се произнесе по този въпрос и се цитират в приложението към изложението множество съдебни актове на ВКС, АС, ОС и решения по В..
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя общ въпрос, който е относим към конкретния случай, не са налице допълнителните предпоставки по т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за нищожността на договорната клауза за неустойка при търговски договор, поради накърняване на добрите нрави е включен в предмета на спора. Но правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер са в резултат от разрешаването на посочения въпрос от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Въззивната инстанция е приела, че клаузата за неустойка не е нищожна, тълкувайки волята на страните, обективирана в чл. 9 от договора. След като същите са търговци и са уговорили падеж на плащане на задълженията по договора /чл. 8/, то настъпилата забава е основание за претендиране и на уговорената договорна неустойка. Неустойката в размер на 0,25% на ден сама по себе си не би могла да мотивира извод за нищожност на тази клауза, тъй като същата е израз на автономия на волята на страните. Съобразно т. 3 на ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС са визирани критерии за преценка нищожност на клауза за неустойка по търговски договор и изрично е указано, че преценката за нищожност на клаузата, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Именно и поради това, въззивната инстанция е мотивирала защо приема, че клаузата не е нищожна и аргументите на съда не противоречат на цитираното тълкувателно решение. Останалите доводи на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност и е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав не намира за нужно да обсъжда и анализира представените по делото съдебни актове, тъй като жалбоподателят не е изложил конкретни съображения за това в коя част и по какъв начин е констатирал противоречие с въззивното решение, а и предвид постановеното вече Тълкувателно решение, което има за цел да уеднакви практиката по поставените в него въпроси, в това число и за нищожност на клауза за неустойка по търговски договор, поради противоречието й с добрите нрави. Преценявайки института на заповедното производство, който е сравнително нов за нашето право, както и съдебната практика по поставения въпрос, свързан и с предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземането, не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като не е доказано въззивната инстанция да е допуснала отклонение от цитираната практика при разрешаването на поставения правен въпрос по делото.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 80/22.02.2010 г. по в. гр. д. № 4104/2009 г. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: