3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№642
София, 04.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1132 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба В. И. Х. срещу Решение № 1331 от 20.07.2011 год. по гр.д.№ 524/2011 год. на Софийския апелативен съд. С това решение САС е обезсилил решението от 15.06.2010 год. по гр.д.№ 3710/2006 год. на Софийски градски съд в частта с която съдът се е произнесъл по същество по обективно съединени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени от Ц. П. А. срещу Й. Ж. Х.. Отменил е решението в частта с която искът на Ц. А. срещу В. Х. са били отхвърлени и е осъдил Х. да заплати на А. на основание чл.240 ЗЗД сумата 150000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба и разноски.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК са постъпили отговори от ответниците по касация Й. Х. и Ц. А..
Ответницата Х. е изразила становище по съществото на спора. Счита, че въззивното решение е правилно в частта с която искът срещу нея е приет за недопустим и неправилно и необосновано в останалата му част.
Ответницата А., чрез процесуалния си представител сочи, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Подържа се и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна. Поискала е присъждането на разноски, съобразно представеното адв.пълномощно.
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата 150000 лв., предявен от Ц. А. срещу В. Х., като в течение на производството по делото като втори ответник е била конституирана и съпругата му Й. Х.. Договорът за заем е материализиран, чрез запис на заповед за сумата 200000 лв., като документът няма характеристиката на менителничен ефект, поради липсата на дата. Твърдението на ищцата е, че е предоставила на своя бивш колега В. Х. сумата 200000 лв., необходима му за придобиването на жилище за което освен записа на заповед, той е подписал и касов ордер. Върнал е 50000 лв. и остава да дължи остатъка от заемната сума, която отказал да заплати доброволно.
В. Х. е оспорил получаването на сумата, както и автентичността на документите установяващи получаването и дължимостта и – записа на заповед и касовия ордер. Открито е производство по оспорването на документите, събрани са гласни доказателства.
Становището си, че искът на А. срещу Х. за връщане на заемната сума ведно със законната лихва, е основателен, съставът на САС е мотивирал с това, че автентичността на двата документа – запис на заповед и РКО не е оборена, те са подписани от Х. и в достатъчна степен установяват наличието на договор за заем и съдържанието му, както и предаването на сумата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че основният правен въпрос е „Може ли записът на заповед от менителничен ефект да се конвертира в договор по чл.240 ЗЗД или в разписка установяващи каузална сделка?”.
По отношение на този въпрос предпоставките на т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не на налице, доколкото съдебната практика е категорична по този въпрос, а е налице и задължителна такава – Решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г., Т. К., І т.о. на ВКС; Решение № 21 от 15.03.2012 г по т.д.№ 1144/2010 г., Т. К., І т.о. на ВКС; Решение № 527 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 943/2010 г., Г. К., ІV г.о. на ВКС.
Значение на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК има въпроса дали съдът следва да зачете доказателствената стойност на документ по резултата от оспорването на който не се е произнесъл. По отношение на него, също не е налице никоя от предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, доколкото нормата на чл.194 ГПК е ясна и няма противоречие в правната доктрина и съдебната практика по прилагането и, както и практиката по чл.155 ГПК (отм.).
Останалите посочени в изложението не са правни, а фактически и касаят доказаността на факта на предаването на заемната сума. Не са налице основанията за допускане на факултативния касационен контрол, поради което касаторът ще следва да заплати на ответницата по касация А. сумата 5860 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1331 от 20.07.2011 год. по гр.д.№ 524/2011 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. И. Х. да заплати на Ц. П. А. сумата 5860 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.