3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София, 30.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 253 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 593 от 07.12.2010 год. по т.д.№ 1196/2010 год. на Варненския окръжен съд. С него, въззивният съд е отменил Решение № 1643 от 13.05.2010 год. по гр.д.№ 11799/2009 год. на Варненски районен съд в частта с която е бил уважен за сумата 3706 лв. предявеният от едноличното дружество срещу [фирма] по реда на чл.422 вр.чл.410 т.1 ГПК иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – установяване дължимостта на неустойка за забавено плащане на наемна цена по договор за наем. Като е счел, че искът е неоснователен, въззивният съд го е отхвърлил. Обезсилил е решението в частта с която ВнРС се е произнесъл по обезщетението за забава и разноските по заповедното производство, приемайки, че те не се обхващат от производството по чл.422 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е представил писмен отговор, съдържащ доводи по съществото на спора. Поискал е присъждане на разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Материалноправният въпрос е формулиран така: „Дължи ли се неустойка за неизпълнение и валидна ли е клаузата за неустойка по договора за наем, сключен между две търговски дружества през 2001 год.”. Процесуалноправният въпрос гласи, че „Съдът е дал предпочитание само на едно доказателство – анекс от 08.07.2008 год., което е разгледано изолирано от останалите доказателства”.
Становището на настоящия съдебен състав, че нито едно от сочените основания за допускане на касационен контрол не е налице, произтича от следното.
Преди всичко, няма формулиран значим правен въпрос, отговарящ на критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и такъв не може да се изведе от съдържанието на изложението. Цитираните по-горе въпроси касаят съществото на спора и по-конкретно – преценката по чл.281 т.3 ГПК.
На второ място, те нямат и характеристиката на обуславящи. Заповедта за изпълнение по реда на чл.410 т.1 ГПК в полза на [фирма] е издадена за дължимостта на договорна неустойка. В исковото производство ответникът е противопоставил възражението за недължимост на сумата, поради постигнато съглашение с посочения анекс. Първоинстанционният съд, тълкувайки анекса е приел, че той не се простира по отношение на евентуалните неустойки, а само по отношение държането на вещите. Въззивният съд е преценил, че с анекса от 08.07.2008 год. страните са постигнали съгласие, че след прекратяването на договора и предаване държането на вещите, нямат претенции една към друга. Счел е, че това съглашение включва и дължимостта на договорна неустойка.
Т.е. преценката на въззивния съд се основава изцяло на фактите и доказателствата по делото. Дори тази преценка да е неправилна, това не е основание за допускане на касационен контрол.
Ще следва да се отбележи и това, че представеното от касатора Решение № 1442/2003 год. по гр.д.№ 411/2003 год. на ВКС-ТК, няма отношение към спора, доколкото съдържа произнасяне по чл.293 ал.3 ТЗ, а въпросът за недействителност на договора за наем поради липса на форма не се е поставял пред инстанциите по същество, като следва да се отбележи, че от този договор черпи права ищеца. Въпросът за реквизитите на анекса е поставен за пръв път в касационната жалба. И на последно място, решението не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на цитираното по-горе Тълкувателно решение.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и факултативния касационен контрол не следва да бъде допуснат. Касаторът ще следва да заплати на ответника по касация сумата 720 лв. – разноски за настоящето производство, съобразно представеното адв.пълномощно.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 593 от 07.12.2010 год. по т.д.№ 1196/2010 год. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-813095077 да заплати на [фирма] с ЕИК-103511637 сумата 720 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.