5
5
Определение по т. д. № 48/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 48/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№436
София, 10.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 48 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 102/27.10.2010 г. по в. т. д. № 356/2010 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Шуменски районен съд № Т- 70/16.04.2010 г. по гр. д. № 3970/2010 г. С последното, по иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с 439 ГПК е признато за установено, че Н. И. Д. не дължи на дружеството сумата 5 847,73 лв., от която 2982,11 лв. главница за консумирана, но неизплатена топлинна енергия за периода м. януари 2001 г .- май 2003 г., и 2031,08 лв., лихви върху главницата, 353,23 лв. неолихвяема сума, 25.00 лв. разноски и 45,31 лв. държавна такса, предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 279/2009 г. по описа на ДСИ при Ш..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, аргументи свързани с конкретната хипотеза за спиране и прекъсване на погасителната давност /чл. 110 и чл. 115 ал.1 б.”ж” ЗЗД/.
В изложението си, представено допълнително след указания, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поддържа, че съдът с въззивното решение е разрешил в противоречие с практиката на ВКС значимият за спора правен въпрос – от кой момент започва да тече погасителната давност за вземане, за което е имало образувано изпълнително дело, прекратено на основание чл. 330, ал. 1 б.”д” ГПК /отм./, чл. 433, ал. 1, т. нов ГПК/ Според жалбоподателя, имало различни разрешения – давността започвала да тече от последното изпълнително действие, предприето по изпълнителното дело, както е прието от въззивната инстанция в настоящия правен спор, или давността спира да тече до прекратяването му с изтичане на двегодишния срок. Цитирана е съдебна практика на ВС , Решение на ОС [населено място] и определения на окръжни съдилища.
Ответникът по касационната жалба – Н. Д. в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, като се позовава на постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, по което е разрешен поставения от жалбоподателя правен въпрос, и е прието, че задълженията по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представляват задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, т. е. те се погасяват с 3 годишен давностен срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложеното от касатора основание, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, конкретно формулиран материалноправен въпрос в изложението е посочен, т. е. изпълнени са изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК в тази часкт, тъй като жалбоподателят е обосновал наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Или поставеният от касатора въпрос е означение за изхода на конкретния правен спор, съгласно т. 1 на ТР 1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Но дори и да се приеме наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото
По поставения от касатора правен въпрос е налице формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, постановена при сходна фактическа обстановка. Към момента на депозиране на касационната жалба – 06.12.2010 г. е постановено и съставлява задължителна практика Решение № 31/09.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г. на ВКС, ТК, второ отделение, съгласно което по време на висящ изпълнителен процес погасителната давност спира да тече. По основополагащия за делото въпрос относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./, аналогичен чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, – когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, в цитираната задължителна практика на ВКС се приема, че изпълнителният процес се прекратява в този случай ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно действие, като се преценява последното предприето изпълнително действие, а постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 330, ал. 1 ГПК /отм./ основания. Счетено е, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението, и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаването на постановление. В този смисъл е и постановеното по чл. 290 ГПК решение № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
С друго решение №.76/ 07.06.2011 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, І т. о. по реда на чл. 290 ГПК при сходни фактическа обстановка и правен въпрос, касационният съд е прил, че “ако се е осъществил съставът на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК/ отм./ , започва да тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство”.
В конкретния случай, за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането на взискателя е погасено по давност, тъй като прекъсването на погасителната давност от извършените преди прекратяването изпълнителни действия не се заличава и давността за погасяване на вземането тече от последното изпълнително действие по и. д. № 476/2003 г. – 31.01.2004 г. и до датата на образуване на изпълнителното производство по следващото изп. д. № 279/2009 г. – 22.10.2009 г. е изтекла максималната петгодишна давност.
В случая, основателно е позоваването от ответника по касационната жалба в писмения отговор на несъобразяване на въззивния акт с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК ІІ отделение, което съставлява задължителна практика и според което задълженията по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представляват задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД, т. е. те се погасяват в 3 годишен давностен срок, а не както е счел въззивният съд – 5 г. давностен срок. Това несъответствие обаче не е в полза на тезата на жалбоподателя, напротив, то води и до по-кратък давностен срок от приетото във въззивното решение и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 102/27.10.2010 г. по в. т. д. № 356/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: