5
5
Определение по т. д. № 826/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 826/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
София,22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 826 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от МБАЛ [фирма], със седалище в [населено място], срещу въззивно решение № 124/19.05.2011 г. по в. гр. д. №210/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 442/ 20.12.2010 г. по т. д. 942/2009 г. на Районен съд, [населено място]. С последното е уважен предявеният от [фирма], [населено място] против жалбоподателя иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 24 799,16 лв., представляваща стойността на извършени СМР, ведно със законната лихва, както и претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 245,06 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, основани на чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне изцяло на исковите претенции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото материалноправен и процесуалноправен въпроси относно необходимостта от писмена форма на договор за изработка при хипотеза на възлагане на работите въз основа на малка обществена поръчка и кой закон следва да се приложи – общият ЗЗД, по силата който договорът за изработка е неформален или специалният – ЗОП, във връзка с НВМОП, изискващ писмена форма на договорите, и по въпроса за приложението на правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ГПК/ по повод представена проформа фактура.
Счита, че по първият въпрос е налице основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, прилагайки и позовавайки се на Решение № 456/02.11.2009 г. на ОС Враца; Решение от 30.04.2010 г. по в. гр. д. № 124/2010 г. на ОС Сливен и Решение № 19/23.02.2009 г. на ВКС, ТК, І отделение.
По отношение на втория правен въпрос – въвежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, цитирайки решения № 413/28.10.2010 г. на ОС, [населено място] и решение № 261/31.03.2010г. на ВКС, ІІІ г. о.
В т. 3 на изложението, жалбоподателят е поставил въпрос и за ролята на проформа фактурата и дали същата има значението на платежен документ, като поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правна воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
В конкретния случай, съгласно въззивното решение е прието, че на ищцовото дружество е възложено да извърши определени дейности – строително ремонтни услуги, съгласно приложена Заповед № 138/12.06.2007 г. на директора на болницата, като процедурата по обществената поръчка е изрично изписана в заповедта, визирайки законови текстове на ЗОП и на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. Съдът е счел, че работата е възложена въз основа на заповедта, като след извършването й, страните са подписали двустранно акт обр. 19 за установяване на отделните дейности и с цел разплащане, въз основа на остойностяването им. Въз основа на протокола е била издадена и проформа фактура от изпълнителя за визираната в протокола стойност на отделните операции.
Въззивният съд е счел, че приложими са правилата на чл. 258 и сл. ЗЗД, приемайки че договорът е неформален и процедурата, по която е възложен, не се отразява на валидността му, както и че дори и да е имало пропуски и нарушения в процедурата, то това не се отразява в конкретния случай на действителността на договорните отношения. Този извод се основава не на съотношението между обща и специална норма, а на преценка на въведени по съответния процесуален ред възражения в рамките на срока по чл. 133 ГПК.
Отделно от изложеното, което се споделя от настоящия състав, е и съобразяването с чл. 293, ал. 3 ТЗ, предвид качеството на страните и характера на сключената сделка и поведението на възложителя, във връзка с твърденията за нищожност /въведени пред въззивната инстанция/. В конкретния случай, видно от мотивите на решението, въззивният съд е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към направеното твърдение за формата на сделката, а що се отнася до доводите в изложението, че процедурата по възлагане на обществената поръчка следвало да бъде различна от тази, цитирана в заповедта, изготвена от директора на болницата /т. е. от жалбоподателя/, то те не следва изобщо да се преценяват във фазата по селекция на касационните жалби.
В изложението отсъства въпрос, свързан с видовете работа, предмет на възлагането и вместването им /правното им дефиниране/ в някоя от хипотезите на цитираната Наредба, и оттук за приложението или за изключването на ал. 3 на чл. 2 от НВМОП, за да се приеме, че въпросът за това дали е необходима писмена форма на договора в конкретния случай е от съществено значение за изхода на делото.
Позоваването на Решение № 19/23.02.2009 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК е неточно, тъй като в цитираното решение е обсъждан правен въпрос, свързан с нищожност на договор за възлагане на обществена поръчка, поради сключването му от некомпетентно лице /процедурата по обществената поръчка и договора са започнали и приключили въз основа на решение на кмета на кметство, т. е. въз основа на изначално нищожен административен акт/. В това решение не е бил разискван въпросът за формата на договор за възлагане на малка обществена поръчка, с основание, идентично с това по делото, за да се приеме, че изводите в решението са задължителни за въззивния съд.
Неотносимо е и приложеното влязло в сила решение на В., тъй като в него се коментира действителността на договор за продажба на жилище, сключен между община и гражданин, и приложимите нормативни актове и правни разрешения въз основа тях са различни.
По поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, макар и неточно формулиран, дори и да се приеме, че съставлява правен въпрос от значение за крайния изход на правния спор, то по отношение на същия не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по т. 1, както и по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид посочените влезли в сила решения на окръжен съд и решението ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съставлява ли проформа фактурата счетоводен документ, какво се установява с него и по какъв ред следва да се докаже – спазване на срок за плащане по конкретно договорно правоотношение са все въпроси, които са свързани с преценка на конкретни факти и обстоятелства по делото и не би могло да се преценяват във фазата по селекция на касационните жалби. Посредством приложената съдебна практика на ОС Враца не се доказва наличието на предпоставката на т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като правилото на чл. 154 ГПК е приложено от решаващия въззивен съд в съответствие с въведените от страните конкретни фактически твърдения и доводи в рамките на съдебното производство, и предвид преклузията по чл. 133 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по отношение на въпроса за ролята и значението на проформа фактурата. Изпълнението на задължение по търговска сделка чрез плащане може да бъде извършено по различни начини, дефинирани в ТЗ, ЗЗД и ЗСч., друг е въпросът дали подобен едностранно подписан документ би могъл да се приеме по скоро като покана за плащане на точно определени парични задължения. По всичките тези въпроси е налице трайна съдебна практика и не е обосновано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 124/19.05.2011 г. по в. гр. д. №210/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: