Определение по т. д. № 518/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
С., 20.12.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 518 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “П.” ЕООД, гр. Р. чрез процесуалния му пълномощник адв. Л. П. срещу въззивно решение № 26/10.03.2010 година по в. т. д. № 318/2009 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 140/06.11.2009 г. по гр. д. № 3543/2009 г. на Р. районен съд. С последното е уважен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и е признато за установено по отношение на “П.” ЕООД, гр. Р., че дължи на ЕТ ”Д. – Р. И., с. С. сумата 9 648 лв., представляваща незаплатена цена за извършена строителна и транспортна услуга, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 68/11.05.2009 г. по ч. гр. д. № 2117/2009 г. по описа на Р. районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно О. по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Жалбоподателят е формулирал материалноправния въпрос по следния начин: “дали само с процесната фактура може да се удостовери и докаже изпълнение на задължението, което произтича от договор за изработка, на ответната страна по касационната жалба за строителна и транспортна услуга”. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища и на ВКС по тези въпроси, като касаторът се позовава на Решение 230/25.02.2000 г. по гр. д. № 1286/1999 г., ВКС, V г. о. и на шест конкретно изброени и приложени решения на Р. районен съд.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускане на касационно О., както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно О. съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи положителния установителен иск по чл. 422 ГПК въззивният съд е приел за доказано сключването на валиден договор за строителни и транспортни услуги, счел е, че ищецът е изпълнил задължението си за извършване на договореното, и е приел, че не е изпълнено задължение на възложителя /жалбоподател/ да заплати цената. Предвид направено с писмения отговор на исковата молба от ответника оспорване единствено на истинността на представена фактура, решаващият съд е преценил приетата съдебно- графологична експертиза, според която, подписът за получател във фактурата е положен от управителя на търговско дружество “П.” ЕООД, гр. Р.. Отчетена е доказателствената тежест на страните в производството по чл. 422 ГПК и направеното оспорване в рамките на срока по чл. 133 ГПК, в това число и отсъствието на възражения от ответника в рамките на законовите срокове по ГПК за това, че фактурата не удостоверява количеството и стойността на извършени строителни и транспортни услуги.
Поставеният въпрос за възможността за доказване на определено правоотношение между страните единствено въз основа на фактура, не съставлява правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловен от правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведен в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно О..
В мотивите на решението и в рамките на своята правораздавателна дейност, съдът е коментирал подробно събраните доказателства, в това число фактурата, двустранно подписана от представители на страните, както и настъпилата процесуална преклузия по чл. 133 ГПК по повод въведено едва с въззивната жалба възражение за недължимост за плащане, поради неполучаване на описаните услуги и стоки. В случая, конкретизираният правен въпрос относно значението на фактурата за удостоверяване извършване на определени услуги и доставяне на посочените в нея стоки, след като е установено, че е подписана от надлежен представител на дружеството – жалбоподател, не е значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаваща воля на съда е основана и на преценката на процесуалните действия по защита на страните в процеса и приложението на чл. 133 ГПК. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретна преценка на допуснатите и събраните в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия на селекция на касационните жалби. Още повече, че в производството по чл. 422 ГПК ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу вземането и то съобразно процесуалната регламентация в новия ГПК.
Ако ответникът не е въвел своевременно конкретни възражения, свързани с неизпълнение на договорните отношения между страните, не би могло да излага подобни аргументи по повод О. на съдебните актове по делото, тъй като за решаващия съд съществува задължение да преценява конкретните факти и да преценява релевантните към направените възражения на длъжника доказателства.
Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отрази, че представената от касатора съдебна практика на ВКС принципно касае елементите на договора за изработка и установяването на релевантни за този вид облигационни отношения факти, които обаче подлежат на доказване. Дали и по какъв начин определени факти са се осъществили в рамките на дадено производство е въпрос по съществото на спора, подлежащ на контрол по реда на чл. 281, т. 3 ГПК. А по отношение на доказателствената стойност на фактурите, макар и по продажбени правоотношения, е налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК по Решение № 062/25.06.2009 г. по т. д. 546/2008 г.; Решение № 166/26.12.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК; Решение № 3 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г.; Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ВКС, ТК, І отделение.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО О. на въззивно решение № 26/10.03.2010 г. по гр. д. № 318/2009 г. на Р. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: