4
4
Определение по т. д. № 1051/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1051/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
София, 10.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1051 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 222 /21.07.2011 г. по в. т. д. № 168/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 70/29.12.2009 г. по т. д. № 43/2010 г. на Габровски окръжен съд за осъждане на жалбоподателя на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ да заплати на [фирма], [населено място] сумата 38 287,59 лв., съставляваща стойност на доставена, но незаплатена ламарина по 8 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2010 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в неправилно кредитиране заключението на вещото лице и преценка на свидетелските показания, и обосноваване въз основа на тях на извод за реално получаване на стоката, както и за нарушаване на процесуалните правила, довели и до невъзможност за страната да упражни правото си на оспорване на експертното заключение.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, като е маркирал два въпроса: 1/ допустими ли са гласни доказателствени средства предвид установената забрана в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и 2/ може ли да бъде уважен иск, по който въпреки правилата за тежест на доказване, ищецът не е провел главно и пълно доказване на правно релевантните факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора.
Поддържано е основание за допускане по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като са посочени решение № 680/03.11.2009 г. по гр. д. № 1095/2008 г. на ІІІ г. о. и решение № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, решение № 2056/13.10.1958 г. по гр. д. № 591/1968 г., І г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на първия поставен от касатора въпрос за допустимост на гласни доказателствени средства, предвид забраната в чл. 164 ГПК, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, видно от мотивите на решението, въззивният състав е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към установяване на наличието на договорни правоотношения между страните, като е посочил, че изгражда изводите си въз основа на писмените доказателства – фактурите и др. счетоводни документи, а не въз основа на свидетелските показания. Съдът е посочил, че двама от свидетелите са установили определени факти с правно значение – дали техните подписи са положени върху фактурите, а останалите свидетели са посочили начина, по който са организирани търговските отношения между страните. В тази връзка, неотносимо е посоченото решение № 680/03.11.2009 г. по гр. д. № 1095/2008 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
По втория процесуалноправен въпрос, свързан със задължението за провеждане от ищеца на пълно и главно доказване на правно релевантните факти, допълнителното основание за допускане до обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е доказано.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Неотносимо към поставения общ процесуален въпрос е решение № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ВКС, тъй като в него акцентът е върху доказателствената сила на счетоводните книги на търговеца, която не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.
Не би могло да се приеме, че жалбоподателят доказва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и въз основа на решение № 2056/13.10.1958 г. по гр. д. № 5916/58 г. на ВС, тъй като в последното се дефинира значението на експертното заключение, докато в конкретния случай пред експерта е имало препятствия за достъп до счетоводни документи и това е наложило използване на представени пред НАП документи, за което няма законова забрана, нито други ограничения.
При този изход на производството на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски съставляващи адв. възнаграждение в размер на сумата 1100 лева, съгласно представен с писмения отговор договор за правна защита и съдействие от 12.10.2011 година.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 222 /21.07.2011 г. по в. т. д. №168/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище в [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1100 /хиляда и сто лева/ разноски по допускане на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: