Определение №35 от 40929 по ч.пр. дело №902/902 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Определение по ч.т.д.№ 902/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№35

София,21.01. 2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 902 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1788 от 10.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 3092/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е приета за неоснователна частната му жалба срещу определението от 30.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 1723/2011 год. на Софийски градски съд. С това определение СГС е отказал да присъди на [фирма] разноски в размер на 5460.59 лв. за производството по чл.51 ал.1 ЗМТА, поради това, че искането не е било направено своевременно – преди разпореждането от 25.05.2011 год. с което е допуснато на основание чл.51 ал.1 ЗМТА издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма], съобразно осъдителната част на арбитражно решение, постановено от арбитър ad hoc.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол [фирма] свързва с произнасянето по въпроса дали искането за присъждане на разноски в производството по чл.51 ал.1 ЗМТА следва да бъде квалифицирано като такова по чл.250 ГПК или като производство по чл.248 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че поставеният въпрос действително е правен, но няма качеството на обуславящ изхода на спора. Тази въпрос би имал значение, ако отказът на съдилищата би се основавал на различната квалификация на претенцията за присъждане на 5460.59 лв. – дали е част от главното искане (сумите по арбитражното производство) или са разноски за съдебното производство. В случая, това е без значение, доколкото и в двете хипотези – и на чл.248 ГПК и на чл.250 ГПК, молбата се подава след постановяването на съдебния акт, но е препращаща към искане, предхождащо приключването на спора.
Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1788 от 10.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 3092/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top