3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
София, 07.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 840 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания [фирма]. Независимо от посочването в жалбата, че въззивното решение се обжалва изцяло, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е насочена срещу тази част от Решение № 382 от 30.04.2010 год. по т.д.№ 3219/2009 год. на Софийския апелативен съд с която е отменено решението от 02.06.2009 год. по гр.д.№ 2162/2007 год. на С. градски съд са уважени частично предявените от С. Н. М., лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетната С. С. М. и от К. Й. Б. обективно и активно субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.84 ЗЗД. В частта с която САС е потвърдил отхвърлителното решение на С. градски съд, за ответника по исковете [фирма] липсва правен интерес от обжалване.
С. и С. М. са наследници (съпруга и дъщеря) на С. М., починал на 08.06.2003 год. в резултат на ПТП, а К. Б. има качеството на пострадал в резултат на същото ПТП – пътувал е с мотоциклета, водач на който е бил М. и който е бил увреден при сблъсъка с товарен автомобил „К.”.
Предявените претенции на С. и С. М. са за присъждане на неимуществени вреди – по 55000 лв. за всяка една от тях, както и обезщетение за забава, считано от датата на деликта. К. Б. е искал присъждане на сумата 25000 лв. за неимуществени вреди и сумата 10935.60 лв., обезщетение за имуществени вреди – щетите по мотоциклета м.”С.”, чийто собственик е бил той, независимо, че е бил управляван от М..
Ще следва да се отбележи, че искането за присъждане на обезщетение по чл.84 ал.3 ЗЗД е формулирано като два периода – от датата на деликта и до датата на ИМ, а след исковата молба – съобразно законната лихва. Поради това, за първия период обезщетението е посочено като конкретни цифри – 27943.03 лв. за М. и 12701.38 лв. за Б. за неимуществените вреди, както и 5555.89 лв. за имуществените.
Последователно подържаната от ответника-касатор [фирма] в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на товарния автомобил „К.” теза е, че водачът му не е нарушил ЗдвП и ППЗДвП и произшествието се дължи на поведението на водача на мотоциклета „С.”.
До този извод е стигнал съставът на С. градски съд, поради което е отхвърлил предявените искове. Сезиран с въззивната жалба на ищците, съставът на САС е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен, поради което е присъдил половината от претендираните обезщетения за неимуществени вреди, а за имуществени половината от доказания размер на щетите по мотоциклета. Присъдил е обезщетения за забава.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК касаторът свързва с произнасянето по въпроса допустимо ли е присъждането на законна лихва върху присъдена мораторна лихва, а основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК с произнасянето по въпроса има ли задължителна сила за гражданския съд постановлението за прекратяването на наказателното производство.
Становището на настоящата съдебна инстанция е, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като нито едно от съдебните решения на които се позовава касаторът не съставлява задължителна съдебна практика – ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че поставеният от касатора въпрос не е обуславящ тъй като в случая не е налице присъждане на лихва върху лихва. Вярно е, че в диспозитива се съдържа неясната формулировка „законна лихва върху главницата”, при условие, че не само обезщетението за вреди, а и обезщетението за забава за периода от деликта до датата на ИМ са посочени в конкретни цифри. Т.е. терминът „главница” подлежи на двояко тълкуване. Всъщност, обезщетението за забава се дължи от датата на деликта и до окончателното плащане, като разделянето му на периода „до” и „след” ИМ не е необходимо, но тази неяснота може да бъде отстранена по реда на чл.251 ГПК, а не по пътя на касационния контрол.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Нормата на чл.300 ГПК е ясна, поради което въпросът за задължителността на постановлението за прекратяване на наказателното производство е безпредметен. А и тезата на касатора се основава на неправилното разбиране, че отговорността на застрахователя за вреди се поражда единствено в случай, че деянието съставлява престъпление.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 382 от 30.04.2010 год. по т.д.№ 3219/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.