3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
София, 14.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 371 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 165 от 26.01.2011 год. по гр.д.№ 430/2010 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е отменил решението от 25.02.2010 год. по гр.д.№ 114/2006 год. на Софийски градски съд и е уважил изцяло предявените от П. Л. Ц. и Е. В. В. субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за присъждане обезщетение по 25000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на дъщеря им, починала на 11.08.2001 год. Уважил е изцяло и предявеният от Е. В. иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 4000 лв., обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни увреждания, получени в резултат на същото ПТП.
Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 11.08.2001 год., настъпило по вина на В. М. К. правоспособен водач на л.а.”ВАЗ-2103” е починала В. Е. В. (род.1994 год.) – дъщеря на ищците. Безспорно е също така, че при същото ПТП, Е. В. е получил телесни увреждания. По отношение на К. е налице приключило наказателно производство в рамките на което е бил предявен от Е. В. граждански иск – обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на дъщеря му. Този иск е бил уважен за сумата 10000 лв. Няма спор, че от страна на делинквента К. (конституиран в настоящето производство като трето лице помагач на ответника) не е настъпило плащане. Няма образувано изпълнително производство срещу него. Субективно и обективно съединените искове са насочени срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил – ЗК [фирма] (предишно наименование ЗПД [фирма]).
Първоинстанционният съд е приел за недоказана легитимацията на ЗК [фирма] като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил. Въззивният съд е приел, че пасивната легитимация на ответника е доказана, счел е за неоснователно възражението му за недопустимост на иска на Е. В., който е реализирал правата си срещу делинквента в наказателното производство, както и възражението му за липса на пасивна легитимация и по трите иска с оглед прилагането на чл.5 ал.2 НЗЗ (отм.), доколкото водачът на увреждащия автомобил В. К. не е имал качеството на „застраховано лице”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи два материалноправни въпроса. Първият въпрос касаторът свърза с тълкуването на чл.5 НЗЗ-1997 год. (отм.) и по-конкретно – наличието на съгласие (упълномощаване) на водача за управление на МПС, което не е негова собственост и или на лице от кръга по чл.5 ал.2 НЗЗ (отм.). Вторият от тях е формулирал като конкуренция на притезания – иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен и уважен срещу делинквента и иск с правно основание чл.226 КЗ, предявен срещу застрахователя
Посочените въпроси, касаторът не свързва с никое от основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Становището на настоящият съдебен състав по допускането на касационен контрол произтича от следното:
Софийски градски съд е сезиран с три активно субективно и обективно съединени иска: 1./ Иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на П. Ц. за сумата 25000 лв., произтичащ от смъртта на дъщеря и; 2./ Иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на Е. В. за сумата 25000 лв., произтичащ от смъртта на дъщеря му; 3./ Иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на Е. В. за сумата 4000 лв., произтичащ от претърпени от него телесни увреждания.
Първият от поставените въпроси би имал отношение и към трите предявени иска, но никое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице по отношение на него. Това е така, поради обстоятелството, че при действието на ГПК-2007 год. по този въпрос е постановена задължителна по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК практика на ВКС – Решение № 139 от 07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009 г., ТК-ІІ т.о. на ВКС; Решение № 161 от 13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г., ТК-ІІ т.о. на ВКС; Решение № 122 от 25.10.2010 г. по т. д. № 1057/2009 г., ТК-І т.о. на ВКС.
По вторият от поставените въпроси, а именно: Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” е образувано на основание чл.292 ГПК производство пред ОСТК за постановяване на тълкувателно решение, което производство е висящо. Това налага спирането и на настоящето производство на същото основание.
Висящото производство по Тълкувателното решение, обаче, има отношение само към вторият от посочените по-горе искове. Произнасянето по значимия правен въпрос няма отношение към иска на П. Ц., тъй като тя не е предявявала граждански иск срещу делинквента, както към иска на В. за причинените нему телесни увреждания.
Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 165 от 26.01.2011 год. по гр.д.№ 430/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта с която въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на П. Ц. за сумата 25000 лв., произтичащ от смъртта на дъщеря и иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на Е. В. за сумата 4000 лв., произтичащ от претърпени от него телесни увреждания.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото в частта с която въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на Е. В. за сумата 25000 лв., произтичащ от смъртта на дъщеря му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.