3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№169
София, 27.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 494 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение от 16.07.2010 год. по гр.д.№ 4021/2009 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено решението по гр.д.№ 21541/2007 год. на Софийски районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за изцяло основателни, предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за сумата 3000 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, [фирма] сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на два въпроса – материалноправен и процесуалноправен: 1./ Кой е релевантният момент за имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ – решението на общото събрание или вписването на изключването в търговския регистър; 2./ Възможно ли е с експертиза да се установява действителната балансова стойност на активите на дружеството или следва да бъде взета предвид стойността, посочена в баланса.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по жалбата [фирма], чрез процесуалния му представител, в което се сочи, че и двата посочени от касатора въпроси не обуславят допускането на касационен контрол. Изразил е и становище по основателността на жалбата.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.125 ал.3 вр.чл.127 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Няма спор, че ищецът [фирма] е бил съдружник във [фирма], както няма спор и относно обема на дружественото му участие и прекратяването на членството. Тъй като не са били уредени имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ, претенцията на [фирма] е предявена по съдебен ред. Вземането по чл.125 ал.3 ТЗ е предявил за 3000 лв., а обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД – в размер на 50 лв.
Спорът пред инстанциите по същество се е развил относно това, кой е „месецът, през който е настъпило прекратяването” на членството – м.12.2006 год., пред който е проведено Общото събрание или м.03.2007 год. през който решението е вписано в търговския регистър. Спорен е бил и размерът на претенциите, като тезата на [фирма] е била, че дружеството е било на загуба и суми на изключения съдружник не се дължат. Въззивният съд е приел, че релевантен е балансът към края на м.12.2006 год., като не е зачел заключението на счетоводната експертиза и отразяването по баланса на невъзстановените служебни разходи като „пасив”, поради неправилното прилагане на чл.2 от Н.-8. При правилното отразяване на сумите, съставляващи вземания на дружеството като актив, формираната печалба към 31.12.2006 год. би възлизала на 23839.27 лв. Приел, е че сумата по главницата, която се дължи на [фирма] възлиза на 18278.02 лв., но доколкото претенцията е заявена за 3000 лв., искът е основателен до този размер. От това е обусловен и размерът на обезщетението за забава.
Съдебният състав счита, че не е налице която и да било от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
По първият от посочените въпроси, а именно – моментът на прекратяването на членството на съдружника е налице задължителна практика на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК решения Решение № 160 от 26.01.2010 год. по т.д.№ 379/2009 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. Въззивният акт е постановен в съответствие с тази практика, поради което касационен контрол по отношение на него не може да бъде допуснат.
Липсва основание за допускане на касационен контрол и по отношение на вторият от поставените въпроси, тъй като той няма качеството на обуславящ изводите на въззивния съд. Както бе посочено по-горе, съставът на СГС не се е позовал на заключението на експертизата, а е основал изводите си на пряка преценка на баланса на дружеството, при прилагане на Националните счетоводни стандарти. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи и това, че тезата за абсолютна доказателствена стойност на баланса, като документ и оттук – задължение на съда да се съобрази с отразяванията по него, дори при наличието на оспорване, не намира опора в закона.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 16.07.2010 год. по гр.д.№ 4021/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.