4
4
Определение по т. д. № 745/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 745/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
София, 24.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 745 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. К. Ж. срещу въззивно решение № 222/11.12.2009 г. по т. д. № 295/2009 г. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено първоинстанционното решение № 310/29.01.2010г. по гр. д. № 4872/2009 г. на В. районен съд. С решението на въззивната инстанция е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която се е произнесъл по евентуално предявено възражение за прихващане, и е потвърдено решението на В. районен съд в осъдителната му част по отношение предявените искове по чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
В съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса, които са решавани противоречиво от съдилищата, и по въпроса за възражението за прихващане, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Като материалноправни въпроси са посочени съответно: – “наличието на фактура, която, според съда, обвързва страните в облигационна връзка, без да са налице доказателства за доставка на стоките по фактурата” и “за действията без представителна власт на трето лице, което е различно от представляващия дружеството”. Поддържаната теза е, че въпросите са разрешени от въззивната инстанция в противоречие[населено място] № 987/26.11.2004 г. по гр. д. № 157/2004 г. на ВКС, ТК, както и[населено място] № ІV 149/18.08.2008 г. по гр. д. № 433/2008 г. на Б. окръжен съд.
В изложението се съдържат доводи и за непроизнасяне от въззивния съд при условията на евентуалност по възражение за прихващане, като се цитира и прилага съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] в писмен отговор взема становище за недопускането на касационно обжалване, поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, поставеният макар и твърде общо въпрос относно значението на фактурата за удостоверяване на облигационна връзка и от тук и за предаването на стоката, след като е установено, че е подписана от лице, което не е представляващо търговското дружество, не е значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана и на редовността на счетоводните записвания, в това число и при дружеството – жалбоподател, за описанието и на двете процесни фактури в дневниците и декларациите по ДДС, посочването в счетоводните книжа на датата на доставките, съвпадаща с датата на изготвяне на фактурите, както и наличието на задължителните реквизити на фактурите, а така също и предвид извършено частично плащане по първата фактура.
В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените материалноправни въпроси не са намерили разрешение, различно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, не са налице посочените предпоставки, доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не за трудности при прилагане на относими правни норми. ВКС към момента на депозиране на касационната жалба вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред решения /Решение № 46/27.03.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г., І т. о.; Решение № 62/25.06.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г. ,І т. о.; Решение № 12/12.04.2010 г., І т. о.; Решение № 42/19.04.2010, ІІ т. о.; Решение № 81/31.05.2010 г. ІІ т. о. /даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата елементи на договор за продажба и значението й при решаването на спорове относно количество, цена и предаване на стоките/.
В тази връзка, обжалваното въззивно решение не се е отклонило нито от задължителната цитирана по-горе практика на ВКС, нито от постановеното по чл. 290 ГПК с решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., ТК, ІІ отделение разрешение, свързано не само със значението на фактурата, но и с доказването на факта на предаване на стоките, отразени по фактурата.
По отношение на поставения общо въпрос за допустимостта/ недопустимостта на възражението за прихващане, от същият е твърде общо формулиран, при това неточно жалбоподателят в изложението поддържа, че същото е било уважено от първоинстанционния съд. За да постанови обезсилване на тази част от диспозитива на първоинстанционното решение, с което съдът изрично е отхвърлил възражението за прихващане, В. окръжен съд се е аргументирал с конкретна процесуална норма – чл. 236, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, от която е извел правния извод, че решаващият съд се произнася по направените възражения в мотивите, а не в диспозитива на съдебния акт. Изводът е в съответствие с практиката на съдилищата, както по прилагането на ГПК /отм./, така и по новия процесуален закон и не означава, че решаващата инстанция не се е произнесла по въведено в рамките на съдебното производство при условията на евентуалност възражение за прихващане, което обаче било уважено.
Не се доказва противоречие в съдебната практика по отношение на този въпрос, тъй като даденият от въззивната инстанция отговор на въпроса и последвалото отхвърляне на възражението е свързан с претендирането от жалбоподателя на връщане на даденото по двете фактури при начална липса на основание.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 222/11.05.2010 г. по в. гр. д. № 481/2010 г. на Окръжен съд,[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: