2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 220 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от [фирма], срещу тази част от решение 12.11.2010 год. по гр.д.№ 2000/2010 год. на Софийски градски съд с която са били приети за основателни предявените от Б. Н. Г. срещу [фирма]) отрицателни установителни искове за недължимост на сумата 3744.14 лв. за доставена топлоенергия и на сумата 2300.49 лв. – обезщетение за забава, като погасени с изтичане на 3-годишна погасителна давност. В частта с която исковете на Г. за сумите над 3744.14 лв. и до 4966.60 лв. за главницата и над 2300 лв. и до 2515.04 лв. за лихвите са отхвърлени, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че по отношение дължимостта на сумите за доставена и потребена топлоенергия е приложима общата 5-годишна давност.
В тази частна жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител се е позовал на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на въпроса за срока на погасителната давност и по-конкретно противоречие в тълкуването на чл.11 б.”в” ЗЗД по отношение на периодичните плащания по договорите за доставка на топлоенергия. Касаторът счита, че неправилно плащанията за доставката на топлинна енергия са квалифицирани като периодични.
Противоречието в практиката касаторът основава на: Решение № 1206/30.10.2008 год. по гр.д.№ 5498/2007 год. на Гражданска колегия на ВКС, състав на V г.о., което е постановено по реда на ГПК (отм.); Решение от 25.09.2009 год. по гр.д.№ 23961/2006 год. на Софийски районен съд, 46 с-в; Определение № 445/22.07.2009 год. по т.д.№ 441/2009 год. на ВКС, ТК, както и на ТР № 122/01.12.1986 год. на ВС на НРБ.
Ответникът по касация Б. Г. не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не са налице. По поставения в настоящото производство материалноправен въпрос: „Помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества, съставляват ли периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в”ЗЗД и прилага ли се 3-годишната погасителна давност по отношение на тях” е налице задължителна съдебна практика – Решение № 168 от 22.12.2009 год. по т.д.№ 408/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда и на основание чл.290 ГПК. С това решение е отстранено съществуващото противоречие в съдебната практика.
Крайните изводи на Софийски градски съд съвпадат с тълкуването на ВКС в посоченото задължително съдебно решение на ІІ т.о., поради което не са налице основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че ТР № 122 от 01.12.1986 год. с което ВС на НРБ се е произнесъл по служебното произнасяне по връщане на разменените престации в хипотезата на чл.88 ал.1 вр.чл.87 ал.3 ЗЗД няма отношение към настоящия спор.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 12.11.2010 год. по гр.д.№ 2000/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.