4
4
Определение по т. д. № 657/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 657/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
София, 08.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 657 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Л. М. Г. от[населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. С. против въззивно решение № 79/15.01.2010 г. по гр. д. № 2439/2007 г. на С. апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС от 17.10.2007 г. по гр. д. № 2107/2006 г. е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу К. Б. Б. и С. Н. Н., искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.157 ГПК /отм./ и чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1 на ЗАПСП. Посочва се, че материалноправният въпрос относно признаването на авторско право върху аранжимент е включен в предмета на делото и разрешаването му е от съществено значение за формирането на решаващата воля на съда и за изхода на делото.
Ответниците по касационната жалба в писмен отговор считат, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая материалноправнните въпроси “за неправилното тълкуване и прилагане на закона, променяйки волята на законодателя – чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП“ и “относно признаване на авторско право върху аранжимент” не би могло да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивната инстанция е посочила, че авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица им принадлежи общо, независимо от това дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Съдът е приел, че при очертаване на обектите на авторско право законодателят е имал предвид музикални произведения и аранжименти, които имат самостоятелен характер. С оглед на събраните по делото доказателства, С. се е аргументирал защо счита, че аранжиментите на ищеца нямат самостоятелен характер по смисъла на закона, и е заключил, че тъй като липсва съгласие на ответниците за обработка на оригиналните аранжименти, то не би могло да се обоснове извод и за съавторство по смисъла на чл. 8 от ЗАПСП.
Въззивната инстанция е достигнала до извод, че отсъстват данни за наличие на нарушение от страна на ответниците на авторско право на ищеца, който всъщност е извършвал творческа дейност, за което е получил съответното възнаграждение, но не е създал обект на авторско право по смисъла на закона, което претендира да бъде защитено. Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на нормата на чл. 3 ЗАПСП е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта й към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото, в това число и на обстоятелството, свързано с преценка за “самостоятелния характер“ или за наличието на данни за авторско произведение, създадено от две или повече лица.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 79/15.01.2010 г. по гр. д. № 2439/2007 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: