3
3
Определение по т. д. № 675/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 675/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№21
София, 16.01. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 675 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 64/10.02.2011 г. по в. гр. д. № 1087/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 143/05.02.2010 г. по т. д. № 43/2007 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваните му осъдителни части за сумата 58 101,35 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2007 г., както и в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилно възприета фактическа обстановка и неправилно интерпретиране на доказателства, свързани с изпълнение на договорни задължения, за незаконосъобразни изводи, по повод отхвърлено възражение за прихващане. Подробно и аргументирано са изложени съображения за необосноваността на въззивния акт и за основателността на въведеното от ответника възражение по чл. 103 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност, в изложението се анализира въззивното решение в частта, с която е оставено без уважение въведено от ответника възражение за прихващане. Твърди се, че изводите на Пловдивски апелативен съд са незаконосъобразни, тъй като било прието, че искането за прихващане е неоснователно и недоказано поради липса на насрещно вземане, което да е ликвидно и изискуемо. Жалбоподателят счита, че съдът погрешно достигнал до извод, че всички разходи във връзка с изработката по договора са за сметка на изпълнителя по чл. 259 ЗЗД, като в същото време се поддържа, че претенцията е по договор за изработка, а съдът е приел, че касае до неоснователно обогатяване. Или изложението в действителност съставлява преповтаряне на част от оплакванията, съдържащи се в касационната жалба.
Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Отделно от изложеното, позоваването на решение № 3289 от 15.12.1978 г. по гр. д. № 2496/1978 г. на ВС и даденото в него разрешение действително се отнасят до възражение за прихващане, но в този съдебен акт се прави разграничение между материалноправното прихващане и възражението като процесуално средство за защита и не е уточнено по какъв начин и по кой въпрос обжалваният съдебен акт е подходил по-различно от даденото разрешение в законовите норми и съдебната практика.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 64/10.02.2011 г. по в. гр. д. № 1087/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: