3
Определение по ч.т.д.№ 18/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№36
София, 23.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 18 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу тази част на определението от 17.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 14860/2011 год. на Софийски градски съд с която е са оставени без разглеждане частните жалби на дружеството срещу протоколни определения от 19.10.2011 год. по гр.д.№ 26558/2011 год. на Софийски районен съд, 52 с-в. Твърди се, че с първото СРС е отказал да допусна съвместно разглеждане на две искови молби. С второто, съдът е отказал да конституира нов ответник, наред с първоначалния на основание чл.228 ал.3 ГПК.
В частта с която съставът на СГС е потвърдил определението на СРС от същата дата за връщане на допълнително депозирана искова молба, като необжалваемо (чл.274 ал.4 ГПК), въззивното определение е влязло в сила.
За да остави без разглеждане искането на [фирма], съдържащо се в частично припокриващи се частни жалби – с вх.№1044785 и с вх.№ 104607, въззивният съд е приел, че няма такова определение за отказ за съвместно разглеждане на две искови молби, а частната жалба срещу второто определение (за отказ за конституиране на нов ответник) е и просрочена.
Частната жалба на ЗАД [фирма] е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Гр.д.№ 26558/2011 год. на СРС, 52 с-в е образувано по предявени на 21.06.2011 год. от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за 8346.87 лв. и чл.86 ал.1 ЗЗД за 2814.68 лв. Като трето лице помагач на ответника е конституиран ЗК [фирма].
На 18.10.2011 год. [фирма] е депозирал по делото нова искова молба срещу ЗК [фирма] за сумата 8346.87 лв. на основание чл.213 ал.1 КЗ.
В с.з. на 19.10.2011 год. съдът е разпоредил връщането на новата ИМ, приемайки че предявяването на нов иск срещу нов ответник в рамките на същото производство е недопустимо.
Тезата на [фирма] е неясна, но в случай, че би се касаело до последващо субективно съединяване на искове – чл.228 ал.3 ГПК, то би се касаело за е единно определение – отказ за конституиране на нов ответник и връщане на исковата молба срещу него. Както вече бе посочено, в определението с което СРС е разпоредил връщането на новата ИМ е влязло в сила, като необжалваемо. Ще следва да се отбележи, че дори по отношение на него да не би се простирала хипотезата на чл.274 ал.4 ГПК, то и в този случай, последващ инстанционен контрол по отношение на него би бил недопустим.
Определението с което се допуска или отказва конституирането на нов ответник по реда на чл.228 ГПК не подлежи на обжалване. Това е така поради обстоятелството, че се касае за последващо субективно съединяване на иск по който би могло да бъде образувано отделно производство. В този случай не се създава висящност на спора по отношение на искания нов ответник и не се прегражда пътя за съдебна защита на ищеца по отношение на него. Т.е. и не се нарушават правата на никоя от страните. Оттук следва, че ако по направеното искане, СРС би отказал с нарочно определение конституирането по реда на чл.228 ал.3 ГПК на ЗК [фирма], определението му, като необжалваемо би влязло в сила към датата на постановяването му. Т.е. то не би подлежало на въззивно обжалване.
В случай, обаче, че съдът би постановил определение по чл.228 ал.3 ГПК за конституирането на нов ответник, за този ответник би възникнало процесуалното качество на страна по спора. В този случай, определението за отмяна на конституирането му би имало характеристиката на прекратително определение по отношение на надлежна страна и би подлежало на последващ инстанционен контрол.
Тъй като, обаче, в настоящия случай липсва определение за конституирането на ЗК [фирма] като ответник по иска, определението за връщане на ИМ срещу него би следвало да се квалифицира като такова за отказ за конституиране, а то не подлежи на обжалване, поради изложените по-горе съображения.
Поради това, настоящата съдебна инстанция счита, че определението на Софийски градски съд е законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 14860/2011 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.