3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№266
София,05.04. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 740 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. П. Н. срещу тази част от Решение № 830 от 08.11.2010 год. по гр.д.№ 486/2010 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна и жалба срещу Решение № 1073 от 16.04.2010 год. по гр.д.№ 3098/2008 год. на Софийски градски съд, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлителната му част за сумата над 40000 лв. и до 60000 лв. В частта с която на Н. е присъдено на основание чл.226 ал.1 КЗ обезщетение до този размер, като необжалвано от [фирма] въззивното решение е влязло в сила.
Производството е протекло при участието на А. Ц. А., привлечен като трето лице помагач на [фирма].
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация А. А., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор в който сочи, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по касация [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното.
В резултат на ПТП на 06.11.2007 год., вина за което има А. А. – водач на л.а. „Москвич“ с ДК [рег.номер на МПС] , Б. Н. в качеството си на пешеходец е получила телесни увреждания – черепно-мозъчна травма, придружена със загуба на съзнание и счупване на черепни кости. Позовавайки се на това, че автомобилът му е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], Б. Н. е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 80000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер. В първоинстанционното производство е въвел и евентуалният довод за съпричиняване на вредоносния резултат в случай, че се установи неправилно пресичане на пътното платно от Н..
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Уважил иска до размера на 15000 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищцата, съставът на САС е изразил становище, че справедливия размер на обезщетението е 40000 лв., поради което е присъдил на въззивницата още 25000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по прилагането на чл.52 ГПК. Представени са: Решение по гр.д.№ 1720/2002 год. по гр.д.№ 2064/2001 год. на ІІІ г.о. на ВКС; първоинстанционно Решение № 5530/2009 год. по гр.д.№ 3634/2008 год. на Софийски градски съд; въззивните решения № 533/2010 год. по гр.д.№ 142/2010 год. и Решение от 12.07.2010 год. по гр.д.№ 399/2010 на Софийски апелативен съд. Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Съдържа се позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради това, че „липсва съдебна практика по прилагането на § 27 от ПР на КЗ по отношение определянето на размера на неимуществени вреди по прекия иск на застрахователя срещу делинквента”. От съдържанието на изложението следва, че [фирма] счита, че следва да бъдат въведени критерии за справедливост при определяне с размера на обезщетенията, присъждани от съдилищата.
Основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не са налице. Преди всичко, следва да се отбележи, че ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не е налице и противоречие в практиката на съдилищата по правен въпрос – чл.52 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството и степента на увреждането, периода на възстановяването, прогнозата и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания, отражения върху психиката и пр. няма. Ще следва да се отбележи и това, че минималните нива на обезщетенията по § 27 ал.2 т.1 б.”а” от ПЗР на КЗ не са определящи за прилагането на чл.52 ЗЗД, а и едно пострадало от застрахователното събитие лице не означава един ищец. Тази хипотеза обхваща и прага на съвкупния обем права на наследниците на починало в резултат на ПТП лице.
Като счете, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 830 от 08.11.2010 год. по гр.д.№ 486/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.