2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№388
София, 17.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 873 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 326 от 16.06.2011 год. по гр.д.№ 432/2011 год. на Плевенския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 439 от 17.03.2011 год. по гр.д.№ 8383/2010 год. на Плевенския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 12000 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 19.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 5005/2010 год. на РС-Плевен, Заповед № 3555 за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договорна неустойка.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1, касаторът свързва с противоречие с т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСТК относно действителността на клаузата за неустойка. Позоваването на основанието по т.3 е по допустимостта на прилагането на чл.47 ГПК по отношение на нотариалните покани. Касаторът е посочил и други въпроси, които не покриват критериите за значими правни въпроси по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Под формата на въпроси са въведени твърдения за конкретни нарушения при преценката на фактите и обстоятелствата по делото,
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Безспорно е, че между [фирма] и [фирма] е налице договорна връзка по силата на сключен на 01.03.2008 год. договор за покупко-продажба на кафе и споразумение от 28.08.2008 год. към него. Договорът е със срок на действие 3 години, като купувачът [фирма] се е задължи да купува минимум 40 кг. кафе месечно. Предвидено е едностранно прекратяване на договора от продавача при неизпълнение на тази клауза и конкретно определена по размер неустойка от 12000 лв.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза с т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСТК, както и доводите му по прилагането на чл.309 ТЗ.
Както е посочено и в самото Тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, при отчитането на посочените в ТР критерии. Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с тези критерии.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. То е мотивирано с липсата на съдебна практика. Само по себе си, това не е основание за допускане на касационен контрол, а и препращащата норма на чл.50 ЗННД е ясна – връчването на нотариалните книжа е по реда, предвиден в чл.37-58 ГПК.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 326 от 16.06.2011 год. по гр.д.№ 432/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.