4
4
Определение по т. д. № 448/2010 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 448/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№750
С., 10.11.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 448 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Ч. Р. България” АД, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник В. Л. срещу въззивно решение от 04.02. 2010 г. по гр. д. № 3062/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.д. № 10889/2005 г.
С посочения съдебен акт е уважен предявеният от А. Г. Д. от гр. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и е признато за установено по отношение на жалбоподателя, с предишно наименование /фирма/ „Е. С.” АД, че не дължи сумата 6570,25 лв., представляваща корекция на количество Е.енергия, съобразно констативен протокол № 000517/14.10.2005 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят е формулирал значимия за спора материалноправен въпрос по следния начин: „за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на Е.енергия за заплащане на коригиращите сметки, изготвени по реда на Общите условия за продажба на Е.енергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаването през него на потребената енергия”.
Приложени са две влезли в сила решения на въззивна инстанция – Софийски градски съд, като се сочи, че част от съдилищата приемат, че фактическият състав включва констатиране на нарушение в констативен протокол и изготвяне на справка, които са достатъчни за възникване на задължение, както и, че съдилищата по различен начин преценяват характера на констативния протокол.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи отрицателния установителен иск за недължимост на едностранно начислени суми в размер на 6570,25 лв., въз основа на констативен протокол от 14.10.2005 г., решаващият съд е приел, че ответникът – „Ч. Е. БЪЛГАРИЯ” АД не е доказал съществуването на претендираното вземане спрямо потребителя за процесната сума, както по основание, така и по размер.
Поставеният общо въпрос за това какви са предпоставките за ангажиране отговорността на потребителя на Е.енергия за заплащане на коригираща сметка, при констатирано нарушение в средствата за търговско измерване, би могъл да се приеме за значим, тъй като същият е свързан с очертаване предмета на спора, индивидуализиран чрез основаниетои петитума на иска, и отговорът му обуславя правната воля на съда, обективирана в решението му. Въззивната инстанция, съобразно характера на предявения отрицателен установителен иск е счела, че ответникът следва да установи изгодните за него факти, въз основа на които е приел, че е налице констатирано нарушение, както и начина на изчисляване на потребената, но незаплатена Е.енергия. Решаващите съдилища са уважили иска, т. е. – отхвърлили претенциите на жалбоподателя, тъй като са приели, че ответникът не е установил релевантните за спора факти.
След като претенцията за заплащане на цена на ел. енергия се основава на договор при общи условия между търговското дружество и потребителя, то фактическият състав на договорната отговорност за вреди е безспорен, установен както от закона, така и от съдебната практика и съдилищата по съществото на спора не са се отклонили от него.
Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведен в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, но в случая, резултатът от делото е свързан с отчитане на недоказване от страна на жалбоподателя на отделните елементи от фактическия състав.
В мотивите на решението и в рамките на своята правораздавателна дейност, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, в това число и констативния протокол, в който се съдържа информацията за осъществено външно въздействие върху Е.мера, поради наличие на данни за притискане на пломбите на външния му капак, както и заключението на техническата експертиза, че при събраните доказателства по делото не би могло да се посочи причината за неточното техническо отчитане, тъй като при здрава пломба на щита на Е.мера, потребителят не би могъл да има достъп до уреда за техническо отчитане, а и грешката би могло да се дължи на сериозна повреда на самия уред, което би могло да се установи посредством други доказателствени средства.
Установяването на неточното измерване на ел. енергията от Е.мера е фактически въпрос, свързан с доказване на релевантните факти и обсъждане на събраните по делото доказателства. Оплакванията в тази насока са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 на ГПК, които обаче могат не да се квалифицират, като основания за допускане на обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочените две решения на въззивна инстанция са неотносими, тъй като в решението по гр. д. № 3343/2006 г. преценката на фактите е осъществявана спрямо съществувалата към момента нормативна уредба, предвид позоваването на констативен протокол от 25.02.2004 г., и е обсъждано значението на неподписването на протокола от потребителя, предвид действалите към този момент ОУ от 2002 г., докато в Решението по гр. д. № 1086/2007 г. съдът е коментирал приложението на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, приети с протокол № 8/14.03.2005 г. и протокол № 23/26.07.2005 г., одобрени от Д. на 01.09.2005 г. и влезли в сила на 16.10.2005 г. Всъщност, доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 04.02.2010 г. по гр. д. № 3062/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: