5
5
Определение по т. д. № 277/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 277/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№582
София, 29.09.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 277 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение от 29.11.2010 г. по т. д. № 5838/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 19.02.2010 г. по т. д. № 6125/2009 г. на СРС. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 14 000 лв., представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение на [фирма] по силата на застрахователен договор между ищеца и [фирма] и претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 528,23 лв. за периода от 13.05.2008 г. до 29.01.2009 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за необоснованост на съдебния акт, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доказване на релевантни за процеса факти и за приложение на процесуалното правило на чл. 146, ал. 1 ГПК. Прави се анализ на доказателствата и се твърди, че решението е непълно и едностранчиво, че изводите не съответстват на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, след указания за представянето му, касаторът се позовава на основания, които цифрово е обозначил по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по конкретен материалноправен въпрос – този за встъпване в правата на застрахования по чл. 213 КЗ, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят визира други правни казуси с негово участие, които били разрешени от СГС в обратния смисъл, за което е приложил и три броя съдебни актове /невлезли в сила/.
Излагат се доводи за немотивираност на съдебния акт и за липса на обсъждане на доказателствата. Приложени са три решения – № 622/17.07.2009 г. по гр. д. № 527/2008 г. на СГС, по повод на обжалването му – решение № 225/03.05.2010 г. по т. д. № 19/2010 г. на САС /подлежащо на касационно обжалване/ и решение № 69/10.01.2010 г. по т. д. № 153/2007 г. на СГС /подлежащо на обжалване/.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата, претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Не е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда. В случая, посочения от жалбоподателя общ материалноправен въпрос “за встъпването в правата на застрахования по чл. 213, ал. 1 КЗ” не би могъл да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, нито крайният извод за отхвърляне на исковата претенция е основан на неговото приложение.
Въззивният съд при потвърждаване на първоинстанционното решение, макар и да се позовал на процесуалното правило на чл. 272 ГПК се е аргументирал защо счита иска за неоснователен. Решаващият съд е приел, по повод оспорване автентичността на договора, че не е налице валиден застрахователен договор в предписаната от закона форма, предвид недоказване от страна на ищеца на релевантните факти по конкретния правен спор. Съдът е счел, че след като не е налице валидно застрахователно правоотношение, то не е налице и встъпване в правата на застрахования, поради това не са обсъждани въпросите за суброгацията и не е коментирал съдържанието на нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ.
Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Непосочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно основание тя да не се допусне до касационен контрол.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на законовия текст на чл. 213, ал. 1 КЗ е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта му към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Поначало правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове от ТЗ /отм./ не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Не е налице и основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставките, маркирани в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Приложените съдебни актове на СГС и САС не съдържат означение за това, че са влезли в сила, за да формират съдебна практика по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Въпросите, които се разрешават в тях, са свързани действително с приложение на законовата норма на чл. 213, ал. 1 КЗ, но в светлината на представените конкретни доказателства по всяко едно от делата, и съобразно направените оспорвания от страните.
В настоящия случай, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, жалбоподателят не е формулирал процесуалноправни въпроси, които да са свързани с доказване на валидността на застрахователния договор, които евентуално биха били относими към съществения правен въпрос, въз основа на който е обосновано отхвърлянето на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ, а и касационният съд не разполага с компетенциите сам да формулира въпроси, чиито разрешаване би имало значение за крайния изход на делото.
При този изход на съдебното производство, при направено искане за присъждане на разноски и представено заедно с отговора адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от адв. Т., заедно с отговора на касационната жалба, ще следва да се присъдят разноски в размер на 750 лв. за касационната инстанция.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 29.11.2010 г. по т. д. № 5838/2010 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 750/ седемстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: