3
3
Определение по т. д. № 495/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 495/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____
С., ____________2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 495 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Т. “И. А.”, гр. С. З. чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. М. срещу въззивно решение № 324/23.02.2010 г. по т. д. № 1265 /2008 г. на П. апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 80/29.07.2008 г. по т. д. № 16/2008 г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваните му части и жалбоподателят е осъден да заплати на ОС на Т., гр. С. З. сумата 76082 лв., получен неоснователно наем от двуетажна сграда в южното крило на Б. комбинат, гр. С. З. за периода от 01.04.1998 г. до 01.04.2003 г., ведно със законната лихва и разноските по делото.
С въззивното решение е отхвърлен иска на Т. ”И. А.” за признаване за установено, че ОС на Т., гр. С. З. не е собственик на двуетажна масивна пристройка, съставляваща южно тяло на сграда Б. комбинат, гр. С. З..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор е взел становище за недопускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като е определил кой е материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Р. на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Според твърденията в изложението, неправилно въззивната инстанция била приела, че ОС на Т. е възстановена кооперация, а не новорегистрирана такава, като се е позовал на съществуващата практика на ВКС по решение № 1848/23.03.2003 г. по гр. д. № 2231/2001 г. и на решение № 250/21.07.2009 г. по гр. д. № 6263/2007 г. Според жалбоподателя, съществувала и друга практика на ВКС – Решение № 970/13.01.2008 г. по гр. д. № 6268/2007 г. на ІІІ г. о. на ВКС и решение № 1232/05.12.2008 г. по гр. д. № 6203/2007 г. на ІІІ г. о. на ВКС, в които се приемало обратното по този правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на І т. о. намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид постановените и служебно известни на състава на съда актове по чл. 290 ГПК на състави на ГК на ВКС, с които е намерил разрешение въпросът за правоприемството между съществувалия към 1970 година ОС на Т. и регистрираният през 1993 година съюз със същото наименование, предмет на произнасяне по повод инцидентния установителен иск и по настоящото дело. Този въпрос е разрешен от въззивния съд по различен начин от разрешението, дадено с постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове на ВКС, ГК както следва: Решение № 97/25.03.2010 г. по гр. д. № 4563/2008 г.; Решение № 371/21.05.2010 г. по гр. д. № 5369/2008 г. и Решение № 449/09.07.2010 г. по гр. д. № 403/2009 г.
Изложеното е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид съдържанието на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, разрешението по този въпрос е свързано и с приложението на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗК и е свързано и с произнасянето по главния иск.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 324/23.02.2010 г. по т. д. № 1265/2008 г. на П. апелативен съд.
Указва на жалбоподателя Т. ”И. А.”, гр. С. З. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 1 521,64 лв. и да представи вносния документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: