О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 07.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 140 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение от 25.11.2010 г. по в. гр. д. № 4968/2010 на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № І-35-21/25.02.2010 г. по гр. д. № 42964/2009 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск за осъждане на ответника да изпълни задължението си за сключване на писмен договор за изкупуване на изградените от ищеца съоръжения за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на обект – жилищна сграда в [населено място], [улица].
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към жалбата на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос: – “допустимо ли е при иск за реално изпълнение на договорни задължения да се преценява изправността на страна по договора без преди това да е установено наличие на валидна облигационна връзка между страните“. Поддържат се доводи за извод на въззивния съд за недоказаност на изпълнение на задължения на ищеца, послужили като основание за отхвърляне на иска преди да се отговори на въпроса, обвързани ли са страните от валиден и действащ договор като предпоставка за приложение на чл. 79, ал. 1 ЗЗД по иск за реално изпълнение.
В изложението е цитирана съдебна практика на ВКС – Решение № 1243/07.07.1997 г. по гр. д. № 1288/1996г. на V г. о.; Решение № 1143/16.12.2008 г. по гр. д. № 4473/2007 г. на ВКС, І г. о.; Решение № 1189/07.12.2008 г. и още три цитирани решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускане на жалбата, както и за неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск за реално изпълнение, правно квалифициран от съдилищата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, Софийски градски съд е приел, че ищецът не е доказал изпълнение на договорните си задължения по договор № ДПЕРМ -50431/02.08.2006 г., при възражение на ответника за наличие на такива неизпълнени задължения. Въззивният съд е посочил, че не е било спорно, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по цитирания договор, а за изясняване на спора е било релевантно да се установят следните три предпоставки: 1/ изпълнил ли е ищецът задълженията си по този договор; 2/ налице ли са предпоставките за изкупуване на изграденото съоръжение от ответника и 3/прекратен ли е договорът на основание чл. 19 от Наредба № 6/09.06.2004 г., като при недоказване на първата предпоставка, съдът не е обсъждал наличието на останалите две други.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В изложението, исканията на касатора са мотивирани с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Изводът на въззивната инстанция относно съществувалите облигационни правоотношения между страните е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните си правомощия на въззивна инстанция, е формирано и становището за недоказаност на твърденията на ищеца за изпълнение на договорните му задължения, служещи му като основание да претендира и реално изпълнение. Формулираният от жалбоподателя въпрос е вътрешно противоречив, тъй като в исковата молба, ищецът, за да предяви иск за реално изпълнение, се позовава на валиден договор и на изпълнени от негова страна договорни задължения, както и за неизпълнени по този договор на задължения от страна на ответника.
Установяването на валидна облигационна връзка е било вменено в задължение на ищеца, тъй като той се е позовавал на този факт и не би следвало по иск за реално изпълнение ищецът да се позовава на установяване на факта на отсъствие на подобна връзка, респ. на прекратяването й/, така както е заден въпросът в изложението/. Ноторно известно е, че ако е налице прекратена договорна връзка, не би могло да се претендира реално изпълнение на задължение на някоя от страните по същия този вече несъществуващ договор, разбира се при отчитане на изключенията от това правило, пред каквито не сме в случая .
Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1ГПК, следва да се отрази, че представената от касатора съдебна практика само принципно се отнася до въпроса за предпоставките за предявяване на иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но при преценка на конкретните особености на различните видове договорни връзки, които са били анализирани по всяко едно от решенията. Затова не може да се счете, че дадените разрешения по тези въпроси са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на формулирания от касатора правен въпрос.
Всъщност доводите на касатора за допускане на касационно обжалване се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 25.11.2010 г. по в. гр. д. № 4968/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: