3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№817
София, ______ 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 214 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Община [населено място].
С Решение № Т-508 от 22.11.2010 год. по гр.д.№ 283/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил Решение от 02.02.2010 год. по т.д.№ 654/2007 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 194727.24 лв., представляваща възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни работи (СМР) за обект „Реконструкция на водопроводна мрежа [населено място].
Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор е изразил становище както по основанията по чл.280 ал.1 ГПК, така и основателността на жалбата.
Твърдението по исковата молба е, че на 18.05.2005 год. между страните по делото бил сключен договор, финансиран по програма С. за извършване на строителни работи на посочения по-горе обект, изразяващи се в подмяна на главния захранващ водопровод, съобразно утвърден през 2002 год. проект. Поради обстоятелството, че след изготвянето на проекта и преди започване на строителните работи е настъпила промяна по отношение на собствеността върху част от земята (от общинска в частна), наложило се промяна в трасето и в резултат – удължаването му със 152 м. Промяната била съгласувана с общината, СМР са били извършени и приети, но задължението, възлизащо на 194727.24 лв. с ДДС не било платено, поради което претенцията е предявена по съдебен ред.
Ответникът [община] е оспорил иска само по размер. Поискал е привличане по реда на чл.175 ал.1 ГПК (отм.) като трето лице помагач Агенция С. и е предявил обратен иск срещу нея. ДФ”Земеделие” е изразил становище по делото, че сумата не се дължи от фонда, тъй като изменението не е съгласувано с него и не е одобрено, а Агенция С. не е самостоятелно ЮЛ. Поради това, производството по обратния иск е прекратено и привличането на неправосубектното трето лице помагач – отменено.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен изцяло, като е събрал всички ангажирани от страните доказателства по спора дали отразените в двустранно подписаните актове обр.19 видове работи отговарят по обем и стойност на договорените и действително извършени такива. Съставът на САС също е приел, че има неразплатени СМР за които да се дължи възнаграждение в посочения размер.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът Община [населено място] подържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Позовал се е на Решение № 586/2008 год. по т.д.№ 282/2008 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК-1952 год; на необжалваемо решение на САС по гр.д.№ 1566/2002 год. и на решение на АС при Б. по М. № 54/2005 год. С тези актове съдилищата са се произнесли по казуси, свързани с приемането и плащането по договори за изработка.
Конкретни правни въпроси, съответстващи на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не са формулирани. Поставените въпроси са по-скоро риторични и касаят доказването на конкретни факти и обстоятелства по делото – „Въпросът за предварително договорения от страните начин на приемане от възложителя на извършените СМР и уговорените от тях писмени документи; Дали след като изменението на проекта е настъпило след подписване на договора за СМР, възложителят може да прецени при приемане на СМР чрез съставяне на актове обр.19 дали изпълненото е в съответствие с възложеното по договора.
Дори да би се приело, че посочените въпроси отговарят на критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Цитираните решения на ВКС и САС не обективират задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК и касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат. Решенията на особените юрисдикции са извън приложното поле на чл.280 ГПК.
Решенията не обективират и противоречива практика по смисъла на т.3 на същото Тълкувателно решение. Както бе посочено по-горе, те съдържат произнасянето по казуси, свързани с приемането на работата по договор за изработка, дължимост на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД. Т.е. те не обективират противоречива практика по правни въпроси.
Ще следва да се отбележи и това, че няма противоречие в съдебната практика относно правната характеристика на актовете обр.19 и определяне доказателствената тежест при евентуалното и оспорване.Въпросите са свързани с развилото се в първата инстанция производство по оспорване обема на извършената работа и оттам – наличието и размера на задължението за плащане. Т.е. касае се за конкретика по спора.
Разноски от ответника по касация не са претендирани, такива не са доказани и поради това не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № Т-508 от 22.11.2010 год. по гр.д.№ 283/2010 год. Софийският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.