3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№522
София, 25.06. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1100 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. С. Г. срещу тази част от Решение № 1296 от 20.07.2011 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на Г. срещу Решение от 10.01.2011 год. по гр.д.№ 5016/2008 год. на Софийски градски съд, съставът на САС я е приел за неоснователна. Потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлителната му част за сумата над 19000 лв., приемайки, че дължимото на Г. от [фирма] застрахователно обезщетение не следва да надвишава посочената сума и до претендирания размер от 50000 лв. В частта с който искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на Г. срещу [фирма] е приет за основателен, въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Искането е за касиране на решението на САС в частта с която е приел, че искът е неоснователен за сумата над 19000 лв. и до предявения размер от 50000 лв.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Ищецът е пострадал в резултат на ПТП на 09.07.2008 год., вина за което има водачът л.а”Ауди 80” с ДК [рег.номер на МПС] . Причинена му е травма в областта на дясното коляно. Претърпял е операция. Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], И. Г., е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 50000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 19000 лв. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че в резултат на ПТП И. Г. е получил счупване на голямопищялна кост и откъсване на предна кръстна връзка от костта на дясното коляно. Търпял е болки и страдания в продължение на около 2 месеца след сваляне на обездвижващата шина и около 1 месец след втората оперативна интервенция. Взел е предвид трайното ограничаване на движението на колянната става с 15%, дискомфорта който ищецът ще търпи за в бъдеще, уморяемостта, необходимостта от употреба на лекарствени средства.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В молба от 09.09.2011 год., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедлив размер на обезщетението. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението. Критериите са специфични за всеки отделен случай и съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1296 от 20.07.2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.