2
2
Определение по т. д. № 262/12 на ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 262/12 на ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
София, 10.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 262 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП ””, [населено място] срещу въззивно решение № 1758/13.12.2011 г. по в. гр. д. № 2617/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2590/01.07.2011 г. по гр. д. № 21824/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С последнотоq съдът се е произнесъл по предявени от жалбоподателя срещу [фирма] от [населено място] обективно съединени искове, които е квалифицирал правно по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на описан недвижим имот след прекратяване на наемен договор между страните в общ размер 8 489,08 лв. , както и за ползване на допълнителна площ от 2,5 кв. м. без правно основание в размер на 739,30 лв. и разходи за консумирана ел. енергия 112,72 лв. за посочен в решението период от време.
Искът с правно основание чл. 236, ал. 2 е уважен до размер на сумата 1425,06 лв., както и искът до размер на 2,72 лв., съставляващи стойност на консумирана ел. енергия за посочен период от време, а в останалата част исковете са били отхвърлени, поради недоказаност на претенциите.
Касационната жалба е процесуално недопустима, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./.
Едната от страните по наемното правоотношение, от което произтича спора, има качеството на търговец и сключената сделка е търговска по смисъла на чл. 286 ТЗ – отдадени са под наем помещения за осъществяване на търговска дейност, предвид т. 2.1 от договора и предмета на дейност на търговеца.
Съобразно изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ производството по тези дела е двуинстанционно предвид въведения нов обективен критерий за ограничаване на достъпа до касационно обжалване за търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г.
В случая, касационната жалба е депозирана на 18.01.2012 г., и производството по нея не е било висящо към датата на влизане в сила на измененията на ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ДП ”, [населено място] срещу въззивно решение № 1758/ 13.12.2011 г. по в. гр. д. № 2617/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: