3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№521
София, 25.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1075 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Я. действащ като едноличен търговец с фирма ”П.-И – М. Я.” срещу Решение № 393 от 29.07.2011 год. по гр.д.№ 578/2011 год. на Благоевградския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 2670/30.03.2011 год. по гр.д.№ 2334/2010 год. на Благоевградския районен съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 10000 лв. Отхвърлил е предявеният от едноличния търговец насрещен иск за 20000 лв. Присъдил е разноски.
Като основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се позовава на противоречие с Решение № 96/26.112009 год. по т.д.№ 308/2008 год. на ВКС-ТК, І т.о.; Решение № 42/19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. и Решение № 62/25.06.2009 год. по т.д.№ 546/2008 год. на ІІ т.о при произнасяне по въпроса за доказателствената стойност на фактурата като частен свидетелстващ документ за установяване сключване на договор и доставянето на стоката.
Изложил е и доводи по това, че съставът на Б. е приел, че се дължи плащане по фактура, която не е двустранно подписана и отразена в счетоводството на купувача в противоречие с Решение № 503/07.07.2008 год. по т.д.№ 250/2008 год. на І т.о. на ВКС; Решение № 1110/30.11.2005год. по т.д.№ 411/2005 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 247/06.04.2006 год. по т.д.№ 742/2005 год. на І т.о. на ВКС. Посочил е и решение на САС.
Процесуалноправния въпрос – съдържанието на мотивите на въззивното решение и събирането на доказателства от въззивния съд, касаторът свързва с т.19 и т.5 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и Решение № 324/22.04.2010 год. по гр.д.№ 1413/2009 год. на ІV г.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Предмет на иска на [фирма] е плащането на остатъка от цената на доставен на едноличния търговец булдозер мод.Т-130 на стойност 30000 лв. с ДДС. За тази сума е издадена данъчна фактура № 1576 от 06.12.2006 год. По фактурата е извършено частично плащане на 20000 лв. и остават дължими 10000 лв., за които е заявена исковата претенция.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не е получил стоката, а плащането по фактурата е извършил като авансово такова с оглед бъдещата доставка на булдозера. Позовал се е на това, че не е подписал фактурата и няма сключен отделен договор. Предявил е насрещен иск за връщане на авансово платената сума.
Поради обстоятелството, че фактурата не е двустранно подписана и е безспорно, че за продажбата на булдозера не е сключен отделен писмен договор, съдът е основал извода си, че има сключен договор и че вещта е предадена на купувача, на гласни доказателства относно факта на доставката, отразяванията в счетоводството на продавача и на извършеното погашение на задължението.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради липсата на противоречие при произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос с цитираната съдебна практика. В решението на Благоевградския окръжен съд не се съдържа разбирането, че фактурата не е частен свидетелстващ документ или, че самото и съставяне (дори да е двустранно подписана) съставлява достатъчно доказателство за извършена доставка на стоката. Изводите на Б., както бе посочено по-горе, се основават на гласните доказателства на св.Балиов, който в качеството на шофьор е превозил булдозера до базата на М. Я., на извършеното плащане, на факта, че в период по-дълъг от 3 години не се е позовал на липсата на доставка или плащайки да е квалифицирал погашението като авансово такова; на отразяванията на доставката в счетоводната документация на продавача, осчетоводяването на фактурата и пр. Т.е. въпросът за самата фактура, като доказателство, единствено материализиращо сключване на договора или доставката на стоката няма качеството на обуславящ произнасянето на СтЗОС.
Ще следва да се отбележи и това, че твърдението на касатора, че в цитираната практиката ВКС е посочил, че се дължи плащане само по договор за който има двустранно подписана фактура е невярно. Становището на ВКС, че фактурата би могла да служи като доказателство за сключен договор, само ако е двустранно подписана е нещо различно. В случая, договорът е неформален и Б. не се е позовавал на фактурата, като единствено и решаващо доказателство за сключването му.
Процесуалноправният въпрос е формулиран общо, а и тезата на касатора се свежда до допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон при структуриране на мотивите на решението, което евентуално би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК с който е изразил становище по жалбата и основанията за допускане на касационен контрол, [фирма] е поискал присъждането на разноски, но доказателства за направени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 393 от 29.07.2011 год. по гр.д.№ 578/2011 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.