4
4
Определение по т. д. № 397/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 397/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№722
С., 29.10.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 397 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “БУЛ И.” АД, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник – адв. А. И., срещу тази част от въззивното решение № 1577/15.12.2009 г. по гр. д. № 2629/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.04.2009 г. по гр. д. № 2495/2007 г. на Софийски градски съд, за присъждане в полза на С. А. Х. от гр. С. на обезщетение в размер на 30 000 лева и разноски по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и искът да бъде отхвърлен.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че ищецът не е установил наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, а от тук след като ищецът не бил представил застраховатетелната полица, а се позовавал единствено на протокола на ПТП, застрахователното дружество било лишено от възможност да оспорва застрахователната полица. Счита се, че ищецът не е доказал съществуването на застрахователното правоотношение, което съставлявало формална правна сделка по смисъла на чл. 381 ТЗ и следвало същата да бъде удостоверена посредством представянето на писмен документ.
Жалбоподателят е обосновал допустимост на касационното обжалване с процесуалноправния въпрос за доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ”Гражданска отговорност” при иск с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./. Поддържа се, че съдилищата не следва да приемат за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение само въз основа на представен протокол за пътно транспортно произшествие, и според жалбоподателя, подобно тълкуване следва да бъде изоставено. Счита се, че ВКС следва да отстъпи от подобно разбиране, макар че цитираният протокол има характер на официален документ и в този смисъл има обвързваща съда материална доказателствена сила относно установените в него факти.
Жалбоподателят е мотивирал своето становище за това, че валидното застрахователно правоотношение се установява само въз основа на налична полица, поради което се налагало произнасяне на ВКС, защото разрешението на този въпрос било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди постановеното от СГС решение, с което “Бул И.”АД е осъдено да заплати на С. А. Х. от гр. С. сумата 30 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинена смърт на неговия баща вследствие на П.Т.П., настъпило на 17.02.2004 г., Софийски апелативен съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 407 ТЗ /отм./, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество “Бул И.” АД. Съдът е посочил, че от данните по делото, в това число и от съдържанието на протокола за ПТП е установено, че процесният автомобил е застрахован при ответника по делото по застраховка “Гражданска отговорност” полица № 062391, валидна до 31.12.2004 г.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Същественият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за доказването на наличие на валиден застрахователен договор в производството по чл. 407 ГПК / отм./, както и за отстъпване от тълкуването за това, че наличието на данни за застрахователната полица в протокола от ПТП е достатъчно за установяването на съществуваща договорна връзка. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК.
Неоснователно е разбирането, че посоченият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като процесуалните правила, свързани с доказване на релевантните за страните факти в ГПК /отм./ и ГПК са достатъчно ясни и конкретни След като протоколът за ПТП съставлява официален документ и същият обвързва съда при преценката му, предвид материалната доказателствена сила на подобен вид писмени документи, то не би могло да се елиминира съдържащата се в него информация за наличието/отсъствието на застрахователна полица. Ищецът, в качеството си на пострадал от ПТП се доверява на представения официален документ, в който е посочен застраховател и номер на полицата, както и срок на валидност, констатирани от органите на СДВР в момента на настъпване на пътното произшествие. Не би могло да се изисква от пострадалия да предоставя застрахователната полица, тъй като той не е страна по застрахователния договор, а не би могъл да се снабди с полицата към момента на предявяването на иска. Ако ответникът е считал, че не е легитимиран да носи отговорност, тъй като не се явява застраховател на делинквента, то той е следвало да установи по надлежния ред този факт, оборвайки материалната доказателствена сила на официалния документ.
В случая, решаващият съд по искане на ищеца е приложил и процесуалното правило на чл. 152 ГПК като е задължил ответника да представи договора, тъй като е страна по него и би следвало копие от полицата да се намира у него. Или съобразно упражняването на предоставените от закона процесуални възможности от страните, решаващият съд е изложил и изводите си за доказаност на застрахователното правоотношение.
Останалите доводи на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложение, съдържащо се в касационната жалба, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1577/15.12.2009 г. по гр. д. № 2629/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: