3
3
Определение по т. д. № 809/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 628/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
София, 21.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 809 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма][населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение от 25.02. 2009 г. по гр. д. № 48/2009 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 30.10.2008 г. по гр. д. № 567/2005 г. на СГС. С последното [фирма] е осъдено да заплати на И. Н. Г. от[населено място] сумата 11 000 лв. частично предявен иск от общо за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за стойността на дяловото му участие в размер на 16% от имуществото в дружеството към 31.08.2001г. – след прекратяване на участието му като съдружник.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване на решението по приложно поле, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят, макар и общо, е формулирал като значим за спора процесуалноправен въпрос, които, според него, е намерил противоречиво разрешение: – за приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ при неуведомяване на страната относно фактите, които съдът ще приеме за доказани, в случай, че страната създава пречки за проверка на тези факти, и за приложимостта на тази процесуална норма в производството по иск с правно основание чл. 125, ал .3 ТЗ, при хипотеза на наличие и на други събрани доказателства по делото / извън счетоводния баланс/, достатъчни за преценка на релевантите факти, в това число и на приети експертни заключения .
Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния съд по тези въпроси, като касаторът се позовава на Решение № 3/04.01.1980 г. по гр. д. № 3118/1979 г., ІІ г. о.; Решение № 699/09.05.2003 г. по гр. д. № 1454/2002 г., V г. о., ВКС; Решение № 34/31.03.2005 г. по гр. д. № 415/2004 г. ВКС, ТК; Решение № 399/30.06.2005 г. по т. д. № 40082004 г. ВКС, І т. о. и Решение № 980/15.10.2008 г. по гр. д. № 840/2006 г. на ІІІ г. о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи частичния иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ въззивният съд е приел, че по отношение на дружеството за установяване на факта какъв е бил счетоводният баланс на дружеството в края на месеца, в който е станало прекратяването на членственото правоотношение с ищеца, следва да се приложи чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ и да се приеме за доказано твърдението на ищеца по исковата молба, че по счетоводен баланс имуществото на дружеството е било в размер на сума, от която той, като бивш съдружник, е имал дял към момента на прекратяване на членството в размер на 100 000 лв.
По поставения процесуалноправен въпрос са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като притежава характеристиката на значим за конкретното дело, доколкото решаването му е от значение за изхода на конкретния правен спор, т. е. налице е главната предпоставка за допустимост на касационно обжалване.
Налице е и допълнителното условие за допустимост на касационния контрол, което е специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позоваването на критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е доказано, тъй като представените решения на Върховния съд съдържат разрешения, свързани с приложение на процесуалната норма на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ и в нея е дадено разрешение по този въпрос, различно от съдържащото се в обжалвания въззивен съдебен акт.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 25.02.2009 г. по гр. д. № 48/2009 г. на С. апелативен съд.
Указва на жалбоподателя [фирма],[населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 220 лв. в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на І т. о., ТК, ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: