2
Определение по ч.т.д.№ 97/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
С., 16.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 97 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б. В. П. срещу Определение № 14708 от 13.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 8689/2010 год. на Софийския градски съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК, Софийският градски съд е приел, че възражението по чл.423 ГПК срещу издадената по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9229/2009 год. на СРС заповед за изпълнение на парично вземане в полза на [фирма], е просрочено, я прекратил производството по него и е разпоредил връщането му.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
В нея се съдържа единственият за неправилност на определението, а именно, че възражението му е разгледано в закрито, а не в открито заседание. Позовал се е на 3 бр. определения на ВКС-Търговска колегия, с които състав на І т.о. се е произнесъл по реда на чл.274 ал.3 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК по прилагането на чл.423 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав е, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Вярно е, че в две от цитираните определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК се съдържа посочване, че възражението подлежи на разглеждане от въззивния съд в открито заседание. Това посочване, обаче е изолирано и не съставлява решаващ мотив, тъй като не е обусловило крайният извод, който е свързан с инстанционния контрол на въззивния акт, постановен по реда на чл.423 ГПК. Съставът е приел, че определението по чл.423 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство, въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи. Поради това е оставил частните касационни жалби без разглеждане. Посочването, че тази извънинстанционна проверка следва да се извърши в открито заседание е неправилно, това становище е изоставено, а и както бе посочено по-горе, не се касае за решаващ мотив.
Третото от приложените определения е постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК при сходен казус – просрочие на възражението по чл.423 ал.1 ГПК. Преценката дали е налице просрочие е свързана с конкретни факти по всяко дело, а неправилна преценка на фактите в настоящия случай не се твърди и такива доводи по частната жалба липсват.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14708 от 13.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 8689/2010 год. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.