4
4
Определение по т. д. № 531/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 531/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____
С., ____________2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 531 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “В. П.” ООД, гр. Б. чрез процесуалния му пълномощник адв. Ст. Ч. срещу въззивно решение от 22.02.2010 г. по гр. д. № 638/2009 г. на Б. окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционно решение № ХІІІ-1293 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 586/2009 г. на Б. районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на ЕТ ”И. И. – И.”, гр. Б. сумата 11 027,31 лв., съставляваща възнаграждение по договор за монтаж и възстановяване на подови настилки, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция неправилно, тъй като тълкуването на закона е довело до пълно неприлагане на правната норма /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/ в нейния истински смисъл. Настоява се за тълкуване от страна на ВКС на цитираната правна норма и формиране по този начин на съдебна практика. Като значим за делото въпрос касаторът формулира по следния начин: ”без да е налице приемане на работата от страна възложителя същият дължи ли възнаграждение на изпълнителя и само издадената фактура основание ли е за плащане?”.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е посочил аргументите си за това, защо счита, че искът за заплащане на договорно възнаграждение е частично основателен до размер на сумата 11 027,31 лв. Относно приемането на работата, съдът е анализирал нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и признанията на страните, е мотивирал изводите си за това, че е налице приемане на работата, както и момента, от който счита, че е налице покана за приемане, обосновавайки изводите си и с направените възражения от страна на възложителя за некачествено изпълнение и възражението му за прихващане, поради претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат на некачествено изпълнение.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая конкретизираният правен въпрос за тълкуване на законови клаузи, свързани с договор за изработка и за определяне дължимост на възнаграждение по договор за изработка без да е налице приемане на работата, не би могло да се приеме, че е значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл.280 ГПК. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не може да се разглежда като такъв, допринасящ за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота и неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретни обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения.
Относно съдържанието на чл. 264 ЗЗД, свързан със задължение на възложителя за приемане на работата и въведеното задължение за заплащане на възнаграждение за приетата работа /чл. 266 ЗЗД/ не са налице посочените предпоставки, доколкото се касае до подробна нормативна уредба на този вид облигационни отношения, а и за съда съществува задължение за конкретна преценка на специфичните за всяко отделно дело обстоятелства, свързани с доказване на релевантните факти, поради което не става въпрос за трудности при прилагане на относимите материално правни норми. Възприетата от Б. окръжен съд фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІV-9 /22.02. 2010 г. по в. т. д. № 638/2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: