4
4
Определение по т. д. № 461/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 461/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____
С., ____________2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 461 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от СД ”Р. -М. и сие”, гр. С. срещу въззивно решение № 314/ 19.02.2010 година по в. гр. д. № 1040/2009 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5/21.01.2008 г. по гр. д. № 143/2007 г. по описа на Х. окръжен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка.
Според жалбоподателя, П. апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се на противоречие между констатациите в отменителното решение № 169/26.10.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение по същото дело и даденото с обжалваното решение разрешение на правния казус. Цитира се и определението по допускане на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК № 310/15.06.2009 г. по т. д. №90/2009 г.
Според жалбоподателя, това било достатъчно основание за допускане на касационно обжалване и правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна – Община Х. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, с оглед изложените от касатора основания, и предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Въззивното решение на П. апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения иск, правно квалифициран, съобразно указанията, съдържащи се в отменителното решение на ВКС по т. д. № 90/2009 г. Съдът е приел, че искът по чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на закона за присъждане на претендираното обезщетение.
Касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същественият въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изостяват едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид позоваването на отменителното решение на ВКС по същото дело и на обжалваното въззивно решение, с което решаващият съд се е произнесъл по съществото на делото, разглеждайки исковата молба и обсъждайки приетите по делото доказателства. За да е налице това основание е необходимо маркираният от жалбоподателя съществен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Предвид логическото тълкуване на цитирания текст следва извод за това, че съдебните актове, с които се разрешава противоречиво съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да бъдат влезли в сила, тъй като само при подобна хипотеза, отчитайки правните последици от влизането в сила на решението, може да се обоснове съдебна практика.
Съобразяването от въззивната инстанция с указанията, съдържащи се в отменителното решение е свързано с преценката за законосъобразност по чл. 294, ал. 1 ГПК, а същата би могло да се въведе с касационната жалба, при обосноваване на основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Именно и поради това, позоваването на Решение № 70/2007 г. на ВКС е недостатъчно, тъй като не е посочено кой е правният въпрос, който, според жалбоподателя, е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с това решение на касационния съд, а отделно от това и цитираното решение на ВКС се отнася до правни разрешения по иск с друго правно основание – по чл. 191, ал. 1 ЗЗД.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 314/19.02.2010 г. по в. гр. д. № 1040/2009 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: