2
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№242
София, 25.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 804 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Я. Р. ЗК срещу Решение № І-72 от 18.06.2012 год. по гр.д.№ 835/2012 год. на Бургаския окръжен съд. С него въззивният съд е отменил Решение № ХІІІ-213 от 14.02.2012 год. по гр.д.№ 5424/2011 год. на Бургаския районен съд с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявени от [фирма] срещу Д. Р. обективно съединени искове за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парични вземания – главница 5526.60 лв. и лихви – 1890.60 лв. за които вземания по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за главницата съставлява регресно притезание, съобразно заплатеното на трето лице застрахователно обезщетение.
Като е счел искът за главницата за основателен до размера на 5283.40 лв.,ведно със законната лихва, съставът на БОС го е уважил, оставяйки първоинстанционното решение в сила в останалата част.
Ответникът по касация ЗК”Л. И.” е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, чрез юрк.Г. с представено по делото пълномощно. Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не е посочен и списък по чл.80 ГПК не е представен. Настоящият състав счита, че жалбата на Д. Р. е недопустима, поради следното:
ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното производство е приключило на 06.06.2012 год.; решението е постановено на 18.06.2012 год. Т.е. касационната жалба е депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК, поради което и по отношение на нея не се простира режима преди изменението.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора.
На ответника ще следва да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение. Съдебният състав счита, че неговият размер ще следва да се определи по реда на чл.9 ал.2 от Наредбата за адв. възнаграждения – 150 лв.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на Д. Я. Р. ЗК срещу Решение № І-72 от 18.06.2012 год. по гр.д.№ 835/2012 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.8 ГПК Д. Я. Р. да заплати на ЗК [фирма] сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ТК на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.