Определение по т. д. № 541/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
С., 20.12.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 541 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Р.” ООД, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. И. И. срещу въззивно решение № 959/13.07.2009 г. по гр. д. № 2392/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 09.08.2007 г. по т. д. № 1748/2004 г. на СГС.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
По допустимостта на касационното О. на това решение жалбоподателят е представил изложение, в което сочи основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се съдържат аргументи, свързани с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, припокриващи касационните оплаквания по жалбата.
Ответникът по касационната жалба – “Т. център Х.- 92” ООД /в ликвидация/, е изразил становище за недопускане на касационно О., поради липса на обосновано изложение на основанията по чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно О. съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретният материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Оплакванията, че съдът не е съобразил, че при доказано разместване на блага в правните сфери на страните е налице неоснователно обогатяване, при което обогатилата се страна следва да възстанови сумата, с която се е обогатила, до размера на обедняването, не би могло да се счете като формулиране на въпрос, предвид задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02. 2010 г. на ОСГТК. Така формулираният въпрос намира отговор в законовите разпоредби, свързани с института на неоснователното обогатяване, съдържащ се в чл. 55 – 59 ЗЗД, но не е означава излагане на водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и обуславя правните изводи на съда.
Непосочването му от касатора е достатъчно за недопускане на касационно О., без да бъдат коментирани другите изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които бланкетно са посочени в изложението и не е визирана съдебна практика.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО О. на въззивно решение № 959 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 2392/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: