Решение №161 от 40877 по търг. дело №653/653 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Решение по т.д.№ 653/2011 год. на ВКС-ТК І т.о. 4

Р Е Ш Е Н И Е

№161

София,30.11.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 653 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.47 т.4 ЗМТА.
Е. П. П., действаща в качеството на едноличен търговец с фирма ”Е. П. – И.-90” е предявила молба за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното на 14.09.2010 год. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 55/2010 год. С него е била уважен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумата 18179.81 лв., представляваща неустойка по договор за счетоводни услуги, сключен на 01.02.2005 год. Присъдени са и разноски в размер на 2164.56 лв.
Искането се основава на твърдението, че постановеното от АС при Б. арбитражното решение подлежи на отмяна поради обстоятелството, че ответникът по иска по чл.92 ал.1 ЗЗД [фирма] не е бил уведомен за арбитражното производство и то е протекло без участие на едноличния търговец или негов процесуален представител. Конкретните доводи са за нарушение на задълженията на служители на пункта на [фирма] в [населено място], при връчване на писмата и пратките, както и че едноличният търговец освен от регистрирания, е призоваван и от адрес, към който няма отношение.
Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
Правоотношенията между страните произтичат от сключен на 01.02.2005 год. договор за счетоводни услуги, по силата на който [фирма] е следвало текущо да води счетоводството на [фирма] срещу заплащане на ежемесечно възнаграждение. Претенцията за сумата 18309 лв. с която изпълнителят [фирма] е сезирал АС при Б. произтича от забавено плащане на месечните възнаграждения за периода м.ІІ.2007 – м.ХІІ.2008 год. за които са съставени 23 бр. фактури. Искът е бил уважен до размера на 18179.81 лв., като в арбитражното производство не е взел участие представител на ответника-молител. На опороченото право на участие – чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА се основава и искането за отмяна на арбитражното решение.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна е неоснователна произтича от следното:
Няма спор, че за арбитражното производство ответникът-молител [фирма] е бил призоваван с писма с обратни разписки от регистрирания адрес на управление в [населено място], Район”П.” [улица]. Писмата (6 бр.) са били връщани, като на придружителното писмо-формуляр на [фирма], за всяко от тях се съдържа отбелязване в графата „Пратката не е потърсена от получателя”. На това обстоятелство – невръчване на писмата на регистрирания адрес на управление се основава и искането за отмяна на арбитражното решение – нередовно призоваване за арбитражното производство.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно обстоятелството, че призовките за арбитражното производство не са били връчени на [фирма], на упълномощен представител на търговеца или на член на семейството или домакинството на Е. П. в качеството и на физическо лице. Приема за установено и това, че адресът на управление на ЕТ не е бил променян и той е на [улица] [населено място]. Само по себе си, обаче, това не обуславя нарушено право на участие на страната в арбитражното производство и оттам – основание за отмяна на решението по чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА.
Тезата на молителя се основава на аналогия с призоваването в рамките на общото исково производство по реда на ГПК. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Правилникът на АС при Б., за разлика от ГПК не се основава на установяване факта на връчването на призовката и то на лице от кръга на лицата по чл.46 ГПК (за ФЛ) или по чл.50 ГПК, а на опита тя да бъде предадена на което и да е лице по адреса на управление на търговеца – чл.12 ал.1 и 2 вр.чл.11 ал.2 предл.2 ПрАСБТПП. В този случай, връчването би било осуетено по независещи от пощенския служител причини – било защото търговецът не поддържа работеща канцелария на адреса, чрез която би могло да стане връчването, било поради това, че никой на този адрес не е приел пратката.
В конкретния случай, пощенското удостоверяване сочи, че писмата с обратни разписки са доставяни на адреса на управление, но са останали невръчени. Оставено е уведомление за всяко едно от тях, но писмата са непотърсени. Такова отбелязване е съобразено с Общите условия на договора за потребителски услуги на [фирма]. Принципно възможно е да бъде опровергано удостоверяването, но това опровергаване може да стане или чрез обективни данни за нередовно водене на пощенските книжа по доставката. Възможно е събирането и на гласни доказателства, но те не могат да бъдат общи – впечатления за дейността на пощата в [населено място], а конкретни – за доставянето или недоставянето на всяко едно от 6-те писма с обратна разписка на адреса на управление. Т.е. да бъде установена недостоверността на отбелязването от пощенския служител за всяка конкретна пратка. Отбелязването на пощенския служител, че пратката е непотърсена, не опорочава процеса на призоваване, доколкото документира опита за връчване, което е достатъчно съгласно чл.12 ал.1 и 2 вр.чл.11 ал.2 предл.2 ПрАСБТПП.
Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното на 07.07.2004 год. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 2/2004 год., като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top