5
5
Определение по т. д. № 419/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 419/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____
С., ____________2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 419 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “С. груп” ЕООД, гр. Д. чрез процесуалните му пълномощници – адв. В. Б. и П. Н. срещу въззивно решение № 1142/23.07.2009 г. по гр. д. № 1276/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 04.02.2003 г. по гр. д. № 1037/1999 г. на Софийски градски съд.
С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, във вр. с чл. 9, ал. 2 ЗТМПО /отм./ по отношетние на “С. груп” ЕООД, че “Х. К. С. А. Ш.”, Р. Т. е преждеползувател на търговските марки TEST GEL, TEST комбинирана, test matik, TEST ariken kazanin.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което установителният иск да бъде отхвърлен. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждането на всички доказателства по делото – становищата на различни приети по делото експертизи, последиците от отсъствие на данъчна регистрация, на писмените и гласни доказателства в тяхната връзка помежду им. Жалбоподателят счита, че преждеползването като фактическо действие може да бъде зачитано като източник на права, само ако е осъществено в съответствие с изискванията на закона, т. е. ако е налице правомерно поведение. Твърди, че нарушаването на данъчните и митническите разпоредби при вноса на стоки, маркирани с процесната марка опорочава факта на преждеползване.
Жалбоподателят е обосновал допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, предвид позоваване на необсъждане на всички доказателства от въззивния съд, както и с материалноправния въпрос, формулиран по следния начин: ”Представлява ли преждеползването по смисъла на закона внос на стоки, маркирани с процесната марка, който е извършен в нарушение на митническите разпоредби?”.
Жалбоподателят е мотивирал своето становище за това, че само легитимен внос на стоки с процесната марка би могъл да бъде форма на преждеползване, докато съдилищата по съществото на спора са приели обратното разрешение, което налагало произнасяне на ВКС, защото разрешението на този въпрос било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа недопустимост на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. т. 1 – 3 ГПК.
За да потвърди постановеното от СГС решение, с което установителният иск е бил уважен, Софийски апелативен съд е приел, че преди заявката на “С. груп” ЕООД на българския пазар са били налице стоки – препарати за миене и пране, обозначени със знака “TEST”, произхождащи и внесени от “Х. К. С. А. Ш.”, Р. Т. още от 1994 г. Съдът е приел, че е без значение за конкретния правен спор обстоятелството дали вносът е бил осъществен в съответствие с действащото данъчно и митническо законодателство, евентуалното нарушение на което би довело до налагане на административнонаказателна отговорност.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на решаващия съд по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ за преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение. Правните изводи на решаващия съд за основателност на иска са в резултат на извършена цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал.
Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС по приложението на чл.188 ГПК /отм./, нито от правомощията си на съд по съществото на спора, съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Възприетата от Апелативен съд гр. С. фактическа обстановка и изводите по приложението на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
Не може да се счете за основателно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Уредбата на преждеползването, съдържаща се в Чл. 9 и чл. 50, ал. 2 ЗТМПО /отм./ не е нито непълна, нито при приложението й възникват трудности, които да налагат ново тълкуване на разпоредбите. В законовия регламент не са включени други условия, които евентуално биха могли да се свържат с твърдяни в касационната жалба нарушения на данъчното и митническото законодателство при осъществения внос на стоките, за да се приеме, че това неспазване води до определени последици, предвид приложението на института на преждеползването. Предмет на установяване в процесното производство, правно квалифицирано от решаващия съд като установителен иск по чл. 50, ал. 2, във вр. с чл. 9 ЗТМПО /отм./ и 97, ал. 3 ГПК /отм./ е създаденото фактическо положение, т. е. факта на ползване от ищеца на словния знак TEСТ, т. е. на нерегистрираната марка, свързвайки я с произхода от преждеползвателя, а не установяване на административни нарушения във връзка с вноса на стоките на територията на страната.
По отношение на визирания от жалбоподателя материалноправен въпрос не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1. т. 3 ГПК. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
По отношение на съдържащия се в изложението в раздел ІІ, т. 2 въпрос: ”Допустимост на изводи, за които се изискват специални знания, когато по делото не е допускана и събирана като доказателствено средство експертиза от вещо лице в областта на тези специални знания”, не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид съдържанието на т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението, че в съдебното производство следва да се съобразява, че съдът не би могъл да притежава специални познания по марково право и оттук да преценява сходството между две марки, е относимо към процесуалните действия на страните в процеса, в това число исканията им за допускане на доказателствени средства. В случая, касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на процесуалните норми, уреждащи доказването на определени факти и доказателствените средства, нито от мотивите на съдебния акт би могло да се прецени, че страните са спорили по подобен въпрос. Не би могло да се приеме, че така поставен въпросът е относим към конкретния правен казус, предвид специфичната предхождаща административна процедура, осъществявана пред П. ведомство, в която е бил заявен за регистрация словния знак Т., при което е налице отказ, поради наличие на 4 бр. сходни марки, както и последвалото заличаване на марките, именно поради наличието на сходство по см. чл. 9, ал. 2 ЗТМПО.
Останалите доводи на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложение, съдържащо се в касационната жалба, всъщност преповтарят или препращат към съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1142/23.07.2009 г. по гр. д. № 1276/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: