Р Е Ш Е Н И Е
№156
С., 29.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
При секретар К. Атанасова,
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 142 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “В. -ММ” ООД, гр. С. с променено към 18.11.2010 г. наименование на “Доброджина Ив” ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. Б. срещу въззивно решение № 718/19.06.2009 г. по в. гр. д. № 2567/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение от 03.02.2008 г. по гр. д. № 1053/2004 г., жалбоподателят е бил осъден на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД да заплати на М. Н. К. от гр. С. обезщетения за пропуснати ползи от неизпълнение на договор, както следва: сумата 3 505,50 лв. – обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от магазин № 1; сумата 8 194 лв. – обезщетение за ползване на апартамент № Б4 четвърти етаж; обезщетение за ползване на гараж № 3 за сумата 1 602 лв., и по отношение на Р. Н. К. – да заплати обезщетения за пропуснати ползи за сумата 14 491 лв. за ползване на апартамент № А4,/ неточно изписано на Б4/, имоти, описани с конкретни параметри и местонахождение, ведно с разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, ищците не са доказали твърдяно неосъществено увеличение на имуществото, предвид претенциите им за заплащане на пропуснати ползи от строителя на сграда. Поддържа се, че цялостното поведение на ищците е афиширало умишлено затрудняване на извършването на строителните работи, както и оформянето на строителните книжа – акт обр. № 15 и по приключване и предаване на сградата с акт обр. 16. Обсъждат се и свидетелските показания, свързани с фактите, относими към поведението на страните и определяне на степента на изпълнение на задълженията им към определен момент.
Ответниците по касационната жалба са изразили становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният им представител счита обжалваното въззивно решение за правилно и моли за неговото оставяне в сила.
С определение № 522/29.06.2010 г. по т. д. № 142/2010 г., ВКС, ТК, състав на І отделение е допуснал касационно обжалване за произнасяне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: Следва ли при претенция за пропуснати ползи като вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 82 ЗЗД, да съществува сигурност за увеличение на имуществото или същото може да се предполага?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе съобрази следното
За да уважи частично исковите претенции на М. К. и Р. К., Софийски апелативен съд е приел, че по възникналата облигационна връзка ищците са изпълнили своите задължения, докато ответникът не изпълнил точно своите задължения за изграждане на обектите и предаване в завършен вид към определения с договора падеж.
В рамките на съдебното производство се е спорило относно фактите, свързани с изпълнението на задълженията на страните, с момента на изпадане в забава на ответника, както и досежно поведението на ищците за препятстване изпълнението до падежа по договора.
Въззивната инстанция, след преценка на писмените доказателства и свидетелските показания, е изложила подробни съображения за това, защо е приела, че ответното дружество е било в забава, която не се дължи на поведението на ищците до настъпването на момента, в който обектите е следвало да бъдат предадени на собствениците в уговорения им вид по договора. Съдържат се и изводи за това, че макар ищците да не са оказвали съдействие на строителя за завършване на сградата в окончателно уговорения вид, то ответникът е следвало да предприеме правни действия, с които да получи необходимото съдействие за пълното и точно изпълнение на задълженията му по договора.
Според Софийски апелативен съд, предвид мотивите на въззивното решение, ответното дружество дължи обезщетение, тъй като са налице реални пропуснати ползи, поради непредаването на имотите – жилища и магазин в срока по договора. Наемната цена е определена според пазарната цена на правото на ползване, като обезщетението, според въззивната инстанция, е равно на наемната цена за периода, съгласно експертно заключение. Според мотивите на обжалваното решение, дали имотите ще бъдат ползвани от ищците или ще бъдат отдавани под наем, нямало значение при определяне на пропуснати ползи. Негативният интерес е обоснован с липсата на завършени обекти в сградата в предвидения в договора срок за завършването им, и очакванията на страните за обитаването им.
Становището на въззивната инстанция не може да бъде споделено, тъй като същото противоречи на установената и трайна съдебна практика по визирания по-горе правен въпрос от значение за изхода на делото. Разрешението, дадено от ВКС с решение № 1/27.02.2008 г. по т. д. № 148/2007 г., постановено при сходна фактическа обстановка, е свързано с отхвърлени претенции за пропуснати ползи, поради недоказване сигурното получаване на доходите, които ищцата е претендирала. Според ВКС, пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност. В решение № 186/13.03.2007 г. по т. д. № 963/2006 г. на ВКС, ТК, е прието, че печалбите /гражданските плодове/, които би могла да получи ищцата по други, осуетени от забавеното изпълнение на длъжника правоотношения, подлежат на доказване. Те биха имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД само в случай, че получаването им от страна на кредитора е сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяването на фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било настъпило, е в тежест на кредитора, който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от наемното правоотношение и съответно по този начин да увеличи имуществото си.
В конкретния случай, след като ищците са претендирали пропуснати ползи, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорно задължение на ответника – жалбоподател за посочен период в исковата молба от 28.08.-01.10.2001 г. до 29 – 30.04.2003 г., и са мотивирали, че вредите за тях под формата на пропуснатите ползи се изразяват в пазарния наем, който биха получили, ако отдаваха имотите под наем, то те е следвало да установят релевантните факти, доказвайки не само забавеното изпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество за изграждане и предаване на сградата, но и пропускането да се реализират доходи. Твърденията за неполучен евентуален наем, ако имотите биха били отдавани под наем, подлежат на доказване. Печалбите биха имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД само в случай , че получаването им е сигурно, предвид установяване на други, осуетени от забавеното изпълнение на ответника правоотношения, в случая на сочени в исковата молба наемни правоотношения. Именно ищците са тези, които е следвало да установят фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би настъпило, след като са поддържали, че са пропуснали да реализират доходи от наемно правоотношение за всеки един от имотите и съответно по този начин да увеличат имуществото си.
Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че в конкретния случай пропусната полза е реална, тъй като недовършването на имотите не позволявало на ищците да ги ползват, а дали те щели да ги отдават под наем или лично да ги ползват нямало значение. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, както беше вече посочено, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, те не са хипотетични вреди. Реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото, поради договорно неизпълнение , а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално увеличение.
Затова и доводите на жалбоподателя за липсата на предпоставките по чл. 82 ЗЗД са основателни, още повече, че не би могло да се счете, че при евентуално точно изпълнение на задълженията във времево отношение на ответното дружество, биха възникнали наемни правоотнвошения между ищците и трети лица. В случая, по делото не е установено наличието на връзка между неизпълнението на задължения на жалбоподателя и несключването на други облигационни договори, осигуряващи граждански плодове от имотите. При това, по делото са налице доказателства, установяващи, че ищците ползват реално имотите си, макар и да не е налице съответната документация, сочеща окончателната завършеност на сградата. Във въззивното решение не са обсъждани показанията на свидетелката Т., но дори и да бяха коментирани, същите не съдържат конкретика относно евентуалните предложения за наемане на имотите, а и свидетелката притежава жилище в същия строителен обект и е претендирала спрямо строителя искания, свързани с неизпълнение на договорни правоотношения, в това число и за пропуснати ползи, видно от приложени от страните съдебни актове по приключили производства срещу “В.- ММ” ЕООД. И след като по делото не са ангажирани надлежни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че предявените от ищците искове за заплащане на претендирани пропуснати ползи /под формата на нереализиран доход от наемни правоотношения/ са доказани по основание, въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковите претенции за пропуснати ползи.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя “В. – ММ” ЕООД, с променено наименование на “Доброджина ИВ” ЕООД следва да бъдат присъдени разноските пред въззивната и на касационната инстанция. Списък по чл. 80 ГПК не е представен, поради което съдът ги определя на 1 947, 76 лв. /687,76 лв. държавни такси и 1290 лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 718/19.06.2009 г. по в. гр. д. № 2567/2008 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част, с която исковете по чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са уважени, ведно със законната лихва и присъдените разноски, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. К. от гр. С. срещу „В. – ММ” ООД, гр. С., с ново наименование “Доброджина Ив” ЕООД, искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 3 505,50 лв. за Ѕ идеална част от магазин № 1 в партерния етаж от сградата на ул.”Л.” № 4, гр. С. за периода от 29.08.2001г. до 29.04.2003 г. ; за сумата 8 194 лв. за апартамент Б4, и за сумата 1602 лв. за гараж № 3, находящи се в същата сграда и за същия период от време.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. К. от гр. С. срещу „В. – ММ” ООД, гр. С. с променено наименование на “Доброджина Ив” ЕООД, иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 14 591 лв. за апартамент № А4 в сградата на ул. ”Л.” № 4 , гр. С. за периода 01.10.2001 г. до 30.04.2003 г.
ОСЪЖДА М. Н. К. и Р. Н. К. да заплатят на “В. – ММ” ООД с нова фирма /наименование/ “Доброджина Ив” ЕООД сумата 1947,76 /хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и 0.76 ст./ разноски пред въззивната и касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: