4
4
Определение по т. д. № 431/109 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 431/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№749
С.,10.11.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 431 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. Й. Л. от гр. С. чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Д. срещу въззивно решение от 07.12. 2009 г. по гр. д. № 4606/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост в полза на “Ч. Е. БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. на разликата над сумата 1027,54 лв. до 4213,04 лв., представляваща едностранно начислени, съгласно констативен протокол № 2863/29.11.2003 г. суми за периода от м. 12.2002 г. до м. 11.2003 г., както и акцесорните искове, предявени в условията на евентуалност.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Жалбоподателят е формулирал материалноправните и процесуалноправни въпроси по следния начин: 1/ „дали е налице факта на неправомерно или липса на отчитане на ел. енергия, респ. дали, ако този факт не е надлежно удостоверен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност и 2/ за нищожността на нормата на чл. 22 от Общите условия, приети с протокол № 8/14.03.2005 г. и протокол № 23/26.07.2005 г. и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от 01.09.2005 г., влезли в сила на 16.10.2005 г.
Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища и на ВКС по тези въпроси, като касаторът се позовава на Решение 1081/07.02.2007 г. по т. д. № 657/2007 г. ВКС, ІІ т. о.; решение № 641/06.10.2008 г. по т. д. № 287/2008 г. на ВКС, ТК; на решения на СГС, приложени към касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли отрицателния установителен иск за недължимост на едностранно начислени суми по констативен протокол за разликата от 1027,54 до 4213,04 лв. и евентуалните искове, решаващият съд е приел, че ответникът – „Ч. Е. БЪЛГАРИЯ” АД е доказал претенцията си спрямо потребителя за сумата 1027,54 лв., както по основание, така и по размер.
Поставеният като първи въпрос за това дали е налице факта на неправомерно или липса на отчитане на ел. енергия и дали, ако този факт е ненадлежно установен,то съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност, не съставлява правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловен от правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведен в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
В мотивите на решението и в рамките на своята правораздавателна дейност съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, в това число и КП 2864/29.10.2003 г., като е обосновал становището си за това, защо счита отрицателният установителен иск за основателен до определен размер. Установяването на неточното измерване на ел. енергията от Е.мера, намиращ се в жилището на абоната е фактически въпрос, свързан с доказване на релевантните факти и обсъждане на събраните по делото доказателства. Оплакванията в тази насока са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 на ГПК, които обаче не могат да се квалифицират, като основания за допускане на обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не може да се счете за основателно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за нищожността на клаузата на чл. 22 от ОУ, приети на основание чл. 98 от Закона за енергетиката от УС с протокол № 8/14.03.2005 г. и протокол № 23/26.07.2005 г., одобрени от Д. на 01.09.2005 г. и влезли в сила на 16.10.2005 г. Видно от мотивите на въззивното решение, решаващият съд подробно се е аргументирал защо прилага спрямо конкретните факти осъществили се към 10.11.2003г., Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 2002 година, издадени на основание отменения ЗЕЕЕ, одобрени от Д. на 27.08.2002 г. /стр. 6 от решението/, предвид релевантния момент за спорното правоотношение – 10.11.2003 г. Що се отнася до аргументите за противоречивото разрешаване на въпроса за характера на констативния протокол,то така формулиран този въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като решаващите мотиви на съда са свързани с недоказване на елементи от фактическия състав , а не единствено поради преценка характера на протокола.Дали емелктроразпределителното дружество има или няма право на едностранна корекция в сметките на потребителите е въпрос, който следва да намери отговор по всяко едно конкретно дело,предвид нормативната уредба към съответния момент и доказването на релевантните факти от всяка една от страните. Именно и по тези съображения не би следвало да се обсъжда приложената съдебна практика, относима към друга нормативна уредба, както и определенията по чл. 288 ГПК на ВКС, които не формират съдебна практика, тъй като с тях не се разрешават със сила на пресъдено нещо материалноправни или процесуалноправни въпроси.
Всъщност доводите на касатора за допускане на касационно обжалване се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 4606/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: