3
3
Определение по т. д. № 117/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 117/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№528
София, 26.06.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 117 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. В. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 1621/26.10.2011 г. по в. гр. д. № 1710/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 08.03.2011 г. по гр. д. № 9401/2009 г. на СГС, І – 1 състав. С последното, е признато за установено, че жалбоподателят дължи на [фирма] сумата 42 000 лв. на основание запис на заповед от 07.04.2008 г., ведно със законната лихва, начиная от 22.07.2008 г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, по делото отсъствали доказателства за това, че той като физическо лице е имал каквито и да е било взаимоотношения с [фирма], както и че никога и по никакъв повод дружеството не му е предоставяло посочената по-горе сума.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], в писмен отговор заявява становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е конкретният материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
В изложението се съдържат оплаквания за това, че въззивният съд не е обсъдил наведените доводи относно недължимост на сумата, предмет на записа на заповед, като се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тъй като обжалваното решение е в противоречие с решение № 229/28.02.2003 г. по гр. д. № 899/2000 г. на V г. о.; Решение № 1221/30.11.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид посочването от жалбоподателя на това основание, без същото да е мотивирано. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път първично, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага изоставяне на едно и преминаване към друго по съдържание правно тълкуване. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо не са налице.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение№1621/26.10.2011 г. по в. гр. д. № 1710/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: