4
4
Определение по т. д. № 1026/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1026/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№229
София, 20.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1026 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 956/23.06.2011 г. по гр. д. № 1343/2011 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3781/14.12.2010 г. по гр. д. № 2883/2010 г. на Пловдивски районен съд. С последното, жалбоподателят е бил осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 17 476,64 лв., представляваща незаплатена част от стойността на доставена арматура със заготовка по фактура от 29.12.2006 г., както и 3748,71 лв. – обезщетение за забава за времето от 01.07.2008 г. до 04.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложение, жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че според него, същественият въпрос от значение за спора е: „приетата от ПОС ирелевантност на доказването доставката на стоката между страните”. Посочва се, че разрешаването на този въпрос е в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 46/ 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор развива съображения единствено досежно неоснователността на жалбата, като не се аргументира по отношение допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, поставеният макар и твърде общо правен въпрос, който е свързан с доказване на твърдяната договорна връзка между страните, при наличие на подписана фактура, би могло да се счете за значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана на доказване на съществуването на облигационна връзка между страните по делото и на предаване на стоките, предмет на договора.
В действителност обаче, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените въпроси не са намерили разрешение, различно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В случая жалбоподателят не е доказал отклонение от практика на ВКС , нито въззивният съд е дал различно правно разрешение, свързано с доказване на договорната връзка и на изпълнението на правата и задълженията на страните по нея от решение № 46/27.03.2009 г. на ІІ т. о., на което жалбоподателят се позовава.
Относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, не са налице посочените предпоставки, доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не за трудности при прилагане на относими правни норми. ВКС към момента на депозиране на касационната жалба вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред решения, освен по цитираното от касатора Решение № 46/27.03.2009 г., ІІ т. о. и с Решение № 71/22.06.2009 г., І т. о.; Решение № 62/25.06.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г., І т. о.; Решение № 12/12.04.2010 г., І т. о.; Решение № 42/19.04.2010, ІІ т. о.; Решение № 81/31.05.2010 г. ІІ т. о., даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата, подписана от представители на страните, елементи на договор за продажба и значението й при решаването на спорове относно количество, цена и предаване на стоките.
В тази връзка, обжалваното въззивно решение не се е отклонило нито от задължителната цитирана по-горе практика на ВКС, нито от постановеното по чл. 290 ГПК с решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., ТК, ІІ отделение разрешение, свързано не само със значението на фактурата, но и с доказването на факта на предаване на стоките, отразени по фактурата и от там за дължимост на стойността на изработената продукция.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитие на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него.
При този изход на производството на ответника по касационната жалба се дължат разноски, предвид своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане, и представения договор за правна защита от 19.10.2011г. с адвокат А. К., по който е платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за защита пред касационния съд.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 956/23.06.2011 г. по гр. д. № 1343/2011 г. на Окръжен съд, [населено място].
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] , [населено място] сумата 1500 / хиляда и петстотин / лв. разноски пред касацонната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: