3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 16.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 194 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез управителя на дружеството Р. В. Ф. срещу Решение № 273 от 31.10.2013 год. по гр.д.№ 284/2013 год. на Великотърновския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 48/08.05.2013 год. по гр.д.№ 378/2007 год. на Великотърновския окръжен съд. С него първоинстанционният съд е приел за неоснователни предявените от [фирма] срещу К. С. А. и С. Калчева А. обективно съединени искове с правно основание чл.200 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Присъдил е разноски.
Ищцовата теза, че в качеството на приобретатели на недвижим имот, К. и С. А. дължат левовата равностойност на 43000 евро, съставляваща неизплатения на продавача остатък от цената по сделката, ведно с обезщетение за забава. За да отхвърлят иска, съдилищата са приели за неопровергано, съдържащото се в нотариалният акт изявление, че 20000 евро са били заплатени към датата на сключване на сделката, както и установено обстоятелството, че остатъкът от сумата в размер на 40000 евро е бил заплатен по банков път както следва – 17000 евро по сметката на дружеството и 23000 евро по личната сметка на тогавашния управител Ж. М. Л. К., съобразно изричното му искане. Това обстоятелство е установено безспорно, вкл. и чрез изявление на К. в процеса, който сочи, че по този начин компенсирал свое вземане към дружеството, което било некоректно към него.
Като основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил всички предвидени в чл.280 ал.1 ГПК хипотези.
В представен по реда и в срока писмен отговор, ответниците по касация са изразили становище, че касационен контрол не бива да се допуска. Поискали са присъждане на разноски, съобразно платеното от всеки от тях поотделно възнаграждение на адв.А. за което са представени 2 бр. пълномощни.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че липсват основания за допускане на касационно обжалване произтича от следното:
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие с т.13 на ППВС № 2/1977 год. по въпроса за значението на правната квалификация на иска, обуславяща допустимостта на съдебния акт. Тезата на касатора е, че неправилно главният спор е квалифициран по чл.200 ал.1 ЗЗД, вместо по чл.75 ал.3 ЗЗД вр.чл.305 ТЗ.
Преди всичко, чл.75 ал.3 ЗЗД не съставлява правна квалификация на осъдителен иск, а погасителен способ, като същото касае и чл.305 ТЗ. На второ място, дори непрецизно посочената правна квалификация, не съставлява самостоятелно основание за преценка на съдебния акт, като недопустим, каквато е и константната и задължителна практика на ВКС – Решение № 144/22.11.2013 год. по т.д.№ 406/2012 год. на І т.о. на ВКС, включващо в обхвата си и въпроса, който е бил предмет на разглеждане с ТР № 2 от 29.02.2012 год. по тълк.д.№ 2/2011 год. на ОСГТК.
Основанието по т.2 отново е свързано с непроизнасянето на съда по възражението му относно правната квалификация на иска, съобразно посоченото по-горе. Т.е. всъщност се въвежда нарушение на процесуалния закон.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на посочените в изложението три въпроса, тъй като никой от тях няма качеството на обуславящ изхода на конкретния спор. Както бе посочено по-горе, спорът, предметните предели на който е очертал ищецът [фирма] е има ли плащане по сделката. Допълнително възникналият спор е дали плащането е произвело погасително действие. Те въпросите към кой момент последващите приобретатели на капитала на дружеството-продавач са узнали за сделката и и за липсата на последващо отчитане на тогавашния управител към дружеството, касаят ищеца и третото неучастващо лице Ж. К.. Третият въпрос, дали е налице неоснователно обогатяване на К. с оглед неточното плащане на ищците по личната му сметка също е извън предмета на спора, а и не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед изричната разпоредба на чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД.
Касаторът ще следва да заплати на всеки от касаторите по 2500 лв., представляващи направени разноски в настоящето производство – заплатено възнаграждение на адвокат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 273 от 31.10.2013 год. по гр.д.№ 284/2013 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК да заплати на К. С. А. и С. Калчева А. по 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева) на всеки от тях, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.