3
3
Определение по т. д. № 788/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 788/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
С., 10.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 788 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”,[населено място] срещу въззивно решение № 105/28.05.2010 г. по в. гр. д. № 77/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 125/15.07.2009 г. по гр. д. № 694/2008 г. на Великотърновски окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя против [фирма],[населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 250 ЗЗД и за неустойка по т. 14 от договор с дата 13.09.2006 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд при изследване на въпроса за предаване и приемане на вещите, предмет на договор за влог не е преценил и изследвал резултата от по-ранни инвентаризации, и ако беше направил това, е могъл да определи вещите според вида и количеството им.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност изложението преповтаря оплакванията в касационната жалба, свързани с нарушения на материалния закон и необсъждане на доказателствата.
Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Но дори и да би могло да се приеме, че в изложението е налице формулиран значим правен въпрос, т. е., че е налице основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, като недоказано следва да се прецени твърдението, че правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като не е установено приложените три решения на П. апелативен и Д. окръжен съд да са влезли в сила /т. 3 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 105/28.05.2010 г. по в. гр. д. № 77/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: